Библиотеката

Лариса беше тръгнала за магазина на Бруно но видя,че библиотеката беше отворена и се сети че преди няколко дни търсеше старо магическо заклинание и реши че тук може да го намери. Тя влезе в библиотеката и я лъхна онази миризма на стари книги която се срещаше и в библиотеката на майка й. Тя се усмихна и продължи напред. Отиде при рафта с книгите за вещици, взе няколко от тях и се отправи към масите за четене. Но книгите бяха тежки и покрити с прах. Този прах подразни носа й, тя се закашля спъна се в дългата си рокля и падна на земята.А книгите бяха разпилени покрай нея.....Лариса надигна леко главата си и видя някаква фигура,която й подаваше ръка. "Благодаря" каза тя като хвана ръката и се изправи....

Лариса не можеше да повярвя на очите си. За пръв път от години насам някой се осмели да я погледне в очите и да й помогне. Тя седеше и гледаше Белдеред някак уплашена смутена изненадана..."ЪЪЪ извинявам се....аз преди..ммм...досега никой не искаше да разговаря с мен, всички ме отбягваха и...сега ми е малко странно че ми помагаш. О да благодаря ти още веднъж." Лариса го огледа от главата до петите и ясно разпозна че е магьосник, пък и нали вдигна книгите от земята с няколко думи. "Хмм - каза тя - ти си от магьосниците. Били ми казал името си,ако не ставам нахална?"- попита тя и го погледна право в очите.....

Лариса отново се почувства по онзи начин по който се чувстваше когато останалите я отбягваха и говореха зад гърба й. Но тя си каза че ще продължи напред без да им обръща внимание. Взе си книгите и отиде на най-отдалечената маса точно в ъгъла където никой не беше сядал от години. След малко извади някакви листове и започна да преписва заклинания за призоваване на духове. Тя беше толкова улисана че изобщо не чу стъпките които идваха зад нея и ставаха все по близки и по близки.....

Странното същество й подаде някаква книга със мнооого стари заклинания още от преди Лариса да бъде родена. Тя взе книгата и започна бавно да я разлиства. На всяка страница имаше изрисувани символи които никога не беше виждала... Нещото което и даде книгата тръгна на някъде и тя реши да го последва. Изведнъж то изчезна във въздуха а зад един рафт от книги се показа Белдеред с малка усмивка на лицето: "Надявам се да ти е харесала" каза той. Лариса го погледна, погледна и книгата и каза: "Никога досега не бях виждала такива символи,а заклинанията....са просто невероятни. Откъде знаеш за съществуването на тази книга? Аз от години търся древни заклинания и досега не бях намирала такива които са над 700 години..."

"Не съм малка...Даже съм и по-стара от теб но това не е от голямо значение в момента. Преди майка ми да умре ме учеше да призовавам духове и ставаше наистина опасно. Но от доста време не го бях правила и реших пак да опитам. Не знам какво ще стане, може нещо да се обърка ама пък какво толкова целия ми живот е сбъркан така че няма да ми направи особено впечатление.."

"Добре, щом смяташ че няма да се справя можеш да ми покажеш как да действам" - предложи му тя. "Сигурна ли си че си готова за това?" - попита я Белдеред. Лариса го погледна в красивите очи и категорично отсече:"ДА!" Тогава той се усмихна и .....

Лариса побърза да си събере нещата които бяха оставени на нейната маса и с големи крачки го догони. "Къде отиваме?"-попита го тя. "Ще видиш." - отговори й Белдеред като се усмихна и забърза още повече напред. Момичето едвам го настигаше той вървеше наистина мноого бързо. След час пътуване те стигнаха до мястото където Белдеред щеше да й показва тези опасни магии. Лариса не можеше да стои на краката си и се свлече на земята като едвам дишаше....

Insomnia влезе тихо в библиотеката.Взе една книга,седна на една маса в единия ъгъл и започна да чете и записва интересни заклинания.Пишеше доста.На моменти си почиваше,защото я заболяваше ръката.Беше съвсем неопитна в магиите и затова изчезна в селото на магьосниците за да тренира...