Видях че не е писано за моята любима група..така че ето ви малко инфо..
Германците Edguy стъпват на метъл сцената с най-забавното live шоу на планетата, изпълнено с ножични подскоци и всякакви други щуротии, съчетавайки силата на Helloween и блясъка в тъмнината. С излизането на новият им албум “Rocket Ride” единственото, което остава да бъде покорено е космосът. Edguy не само са лидери във възраждането на модерния, традиционен метъл, те блестят със специфична сила съчетана с цялостност, талант и много чувство за хумор.
През 1992 г. във Фулда, Германия, на върха на гръндж движението, четири амбициозни 14 годишни момчета – Тобиас Заммет, Йенс Людвиг, Дирк Зауер и Доминик Щторш, сформират малка училищна група, която свири кавъри на Deep Purple, AC/DC, KISS и Iron Maiden. Заредени с богато rock’n’roll въображение скоро те слагат началото на квартета познат като Edguy, който вече пише, аранжира и изпълнява собствена музика в традиционен хеви метъл стил. Никой – освен членовете на групата, разбира се – не е очаквал, че новата банда ще успее да излезе от собствения си град. През 1994, демо касетите Evil Minded и Children of Steel им носят първата статия в Metal Hammer. Това обаче не ги води до подписване на договор и момчетата се мотивират още повече, да покажат че го заслужават. Собсвено финансираното им CD “Savage Poetry” най-накрая им донася договор със сравнително новата компания AFM Records и през януари 1997, първият официален албум на Edguy “Kingdom of Madness” e пуснат в Европа.
След по-малко от два месеца след пускането на дебютния им албум, Edguy искат отново да влязат в студио и да работят върху новия си материал. Точно тогава барабаниста Щорш напуска групата по лични причини. Изобретателни както винаги, Edguy наемат техния приятел Франк Линдентал да запише барабаните. За последвалите записи допринасят и още две важни фигури: Тимо Толки от Stratovarius (който много бързо успява да види потенциала на групата и предлага да миксира албума им във Финландия) и Ханси Кюрш от Blind Guardian, който е гостуващ вокал във бъдещата Vain Glory Opera и дава на групата важни съвети относно аранжимента на големите хорове.
Вече излезли от студиото, за Edguy последват редица допълнителни промени. Барабанистът Феликс Бонке се присъединява към групата, а по препоръка на Тимо Толки, Тобиас се отказва от бас китарата, за да се фокусира изцяло върху пеенето. Дългогодишният им приятел, басист Тобиас “Eggi” Ексел е поканен, за да направят квартета - квинтет. Това ще е официалният състав, който остава непроменен и заслужено събира плодовете на дълги дни и нощи усилена работа.
Пуснатият през 1998 г. албум “Vain Glory Opera”, изстрелва с пълна сила Edguy на сцената. Заливайки метъл пресата със забавни интервюта и положителни прегледи, Edguy свирят на престижния открит фестивал във Вакен и за първи път отиват на турне из Европа. С много добри отзиви през 1999 г. групата влиза в студио, с новия си състав, за да запише Theater of Salvation, което дава на феновете суровия материал на “Land of the Miracle”. Резултатът е впечатляващ. Theater of Salvation обуславя първото влизане в класациите - № 50 в Швеция и № 60 в родна Германия. Следва турне с Hammerfall, после и с Gamma Ray в Европа, последвано от турне във Франция с Angra.
Групата използва времето, за да презапише дебютния си, собствено финансиран, албум The Savage Poetry, който влиза в класациите на № 60 в Швеция, №72 във Финландия и на № 79 в Германия. Edguy продължават напред като свирят на фестивала Bang your Head и са подгряваща група на Iron Maiden през тяхното Европейско метъл турне 2000, където групата си спечелва славата на първата немска банда, която е свирила в Израел.
“Mandrake”, който излиза през 2001 е не по-малко обещаващ за игряващата звезда на Edguy. В класациите албумът влиза на доста високи позиции – в Швеция №18, в Германия № 19, Франция № 47, Швейцария № 58 – което праща групата на първото им световно турне, продължило18 месеца, в 23 държави в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. През 2002 Edguy свирят на летния фестивал във Вакен, пред 30 000 –на публика, след което с цел да запознаят северно американските си фенове, с вече легендарния “sing-along set”, свирят на фестивала ProgPower III, Атланта, Джорджия. За капак, по време на европейската част на Mandrake World Tour, Edguy записват първият си официален double-live албум – Burning Down The Opera, който влиза в германската класация на 57-мо място след излизането му през май 2003.
По-късно същата година подписват с Nuclear Blast – “Hellfire club” е първото издание в по-голям мащаб. Собстевено продуциран, проектиран от Саша Пийт (Kamelot, Rhapsody, Angra) в Rhoen Records Studio, с дизайн от френският художник JP Fournier (Immortal, Impaled Nazarene, Avantasia) както и с участието на Babelsberg Film Orchestra, Edguy най-накрая реализират първия се албум в топ 10 - № 6 в Швеция, както и в класациите на още 8 страни. Сингълът “King of Fools” (въпреки че много смятат “Lavatory Love Machine” за неофициалния сингъл) участва в много класации. Освен това донася на групата появяване по телевизията в Европа, Южна Америка и Япония. Световното Hellfire турне включва повече от 90 концерта в Европа, Австралия, Япония, Северна Америка, както и на немските фестивали Rock Am Ring и Rock Im Park. Финала на тази така успешна за групата 2000 -на година завършва с истиски епическо изпълнение на фестивалът ProgPower V. Не изминава дълго време и Edguy отново са в Северна Америка, заедно с Hammerfall – август 2005. Канадските и американските фенове се запознават с таланта, ентусиазма, хуморът – тяхната запазена марка- и абсолютно неподправената и неизчерпаема енергия, с която Edguy заливат публиката изпънявайки своите sing-along classics и карайки я нощ след нощ да забравя всичките си земни неволи.
Edguy прекрачват прага на САЩ с гордостта на шампиони и нестихващо желание да запазят оборотите на които работят. За тази цел, през октомври 2005, издават 26 минутното EP “Superheroes” с шест песни, както и DVD под същото заглавие. Илюстрирациите са от Аксел Херман (Iced Earth, Moonspell, Sodom) изобразяващи алтер егото на веки от групата. Като гостуващ вокал в “Superheroes” участва Михаел Киске – “Judas at the Opera”. Едноименната песен се приземява в топ 10 на шведската сингъл класация. DVD –то “Superheroes” (което включва интервюта, снимки, рядък backstage материал, филмче за турнето…все неща, кото ще ви накарат да избухнете в смях) дебютира на № 2 в шведската класация за DVD. И двете издания избутват добре познати поп имена от първите места.
Бързо превърнали се в една от най-привлекателните, разнообразни и забвни банди на сцената и чиято работа получава все по-голямо одобрение, командир Sammet и компания не се отказват от мечтата си да се разхождат из Холивуд с тяхно собствено Ферари. В Entering Gate Studios, Германия, заедно с продуцента Саша Пийт, Edguy записват новия си албум Rocket Ride ( който отново е наполвина собствено продуциран). Този албум доказва защо феновете толкова обичат групата. Илюстриран отново от Аксел Херман, Rocket Ride е невероятна колекция от харизматичното пеене на Самет и хоровете, невероятни двойни сола от Людвиг и Зауер и вокална хармония на 4-5 гласа. “The Asylum” е достойна за величието на Рони Джеймс Дио, който всъщност е и вдъхновението на песента; “Save me” е прочувествена балада; “Trinidad” е импровизирана мелодия с лека ирония, която би била подходяща за филмче на Дисни; и – както си му е реда- в “Catch of the Century” можете да се посмеете от сърце на тирадата на Тобиас в края на песента.
В съответствие с ескалиращия успех на Edguy, албумът вече влезе на 8-мо място в германската класация както и в шведската, а във Финландия на № 25. Въоражени с невероятен дух, неповротимо поведение и огромни запаси от талант, почти е невъзможно да не се поддадете на настроението, с което Edguy зареждат. Подобно на гледане на шоу с фоерверки, Rocket Ride първо ще ви хипнотизира, после ще ви смае и е края на нощта ще се почувствате сякаш участвате в невероятно празненство на човешкия дух, което се извисява много над най-лудите фантазии бушуващи в едно тийнеджърско сърце
Сря Сеп 10, 2008 9:47 pm
)
)
