Харисън Форд

Заглавие: Харисън Форд Сря Ное 19, 2008 7:35 pm

Дата на раждане: 13.07.1942 год.
Място на раждане: Чикаго, Илинойс, САЩ

Грубите черти и силното физическо присъствие на Харисън Форд са помогнали на някои от най-успешните блокбъстъри на 70-те, 80-те и 90-те години. Общо филмите му са донесли повече от $3 милиарда, с което актьорът се е превърнал в магнит за боксофис-хитовете. През 60-те години, след няколко незначителни участия във филми Форд решава да се откаже от киното и да се отдаде на дърводелството, но точно тогава получава предложение да играе в "Американски графити" (1973) на Джордж Лукас.

Излитането му към славата е с ролята на арогантния, но симпатичен Хан Соло в "Междузвездни войни" (1977), а звездата му засиява още по-силно с "Империята отвръща на удара" (1980) - втората част от трилогията. Форд вече става международна знаменитост с "Индиана Джоунс и Похитителите на изчезналия кивот" (1981), където играе дръзкия археолог авантюрист Индиана Джоунс.

Феновете се влюбват и в циничното, избиващо андроиди ченге от "Блейд Рънър" (1982), въпреки че самият Форд не се чувства напълно доволен от крайния резултат. Превъплъщението му в полицейски детектив, принуден да търси убежище в "Свидетел" (1985), му носи номинация за „Оскар” за най-добър актьор. Следващият му филм "Брегът на комарите" (1986) остава един от малкото му боксофис провали. В остатъка от 80-те и през 90-те Форд играе в поредица от хитови заглавия.

Партнира си с Шон Конъри в режисираното от Спилбърг продължение за Инди - "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход"(1989), след което изиграва поредица интелигенти професионалисти в разнообразие от романтични и екшън филми - като обикновен човек, намерил себе си в необикновена ситуация. Непоколебимият му имидж поражда спомени за Хъмфри Богарт, а нехайното му безразличие извиква прилики с Гари Купър и Грегъри Пек. Форд се представя повече от добре и в романтичната комедия "Работещо момиче" (1988), "Безумецът" (1988) на Роман Полански и "Невинен до доказване на противното" (1990).

Няколко години по-късно намира друг франчайз с ролята на Джак Райън в "Патриотични игри" (1992) и продължението му "Реална опасност" (1994). "Беглецът" и "Еър Форс 1" (1997) и до днес си остават сред най-силните образци в жанра. Грубовато симпатичният актьор бива подведен за ролята на Богарт в излишния римейк на Сидни Полак "Сабрина" (1995), но в "Относно Хенри" (1991) получава най-добрата възможност след "Свидетел" да покаже уязвимата страна на звездната си персона като безцеремонен адвокат с детско поведение в резултат на огнестрелна рана в главата.

Докато снима "Жив дявол" (1997) заедно с Брад Пит, Форд сваля гарда и жълтата преса се нахвърля срещу него. Той понася атаките и изтърпява редицата гостувания в телевизионни предавания, но изживяването така и не предразполага към медиите сдържания и потаен по отношение на личния си живот актьор. Форд винаги дава интервюта, но не защото му допадат, а защото е наясно, че са тясно свързани с правенето на филми.

С участието му в седем от Топ 20 боксофис-хитовете на всички времена, Националната асоциация на собствениците на киносалони го обявява за "Звездата на века" през 1994, а Американският филмов институт му връчва наградата си за постижения в киното през 2000. Повторното излъчване на трилогията "Междузведни войни" в кината през 1997 се оказва огромен успех, който само подчертава способността на Харисън Форд да привлича публиката. Зрителите обаче не са впечатлени от приключенско-роматичния "Шест дни, седем нощи" (1998), който като "Работещо момиче" и "Сабрина" го събира с много по-млади актьори - Ан Хеч е почти два пъти по-млада от него.

Малко хора виждат и "Иронии на съдбата" (1999) - драма на Сидни Полак, в която Форд играе овдовял полицай, обсебен от подробностите около извънбрачната връзка на мъртвата му жена. Надеждите за партньорството му с Мишел Пфайфър като женена двойка, преследвана от призрака на млада жена в "Прозрачно минало" (2000), са по-високи. Филмът е успешен, макар и немалко критици да поставят под въпрос сюжета и техниките за сплашване на зрителите. След това Форд се появява в драматичния трилър от 2002 "K-19". Филмът разказва истинската история на първата руска ядрена подводница и Форд играе доблестния руски капитан.

Този път актьорът показва безжизнено изпълнение и разочарова и критици, и зрители. Може би този последен от поредицата професионални неуспехи го карат през 2002 да обяви завръщането си като Индиана Джоунс в четвъртата част на най-успешния му франчайз, режисиран отново от Стивън Спилбърг, чиято премиера ще е на 23 май 2008 г. Малко по-късно известният със срамежливостта си и с добре скрит личен живот актьор разкрива публично дълго обсъжданата си с връзка с актрисата Калиста Флокхарт.

Следващата година Форд и бързо набиращата слава млада звезда Джош Хартнет участват в "Холивудски ченгета" като несполучливо събрана двойка детективи, всеки от които със съмнителни странични занимания. Въпреки широката кампания от интервюта и публични изяви на Форд, филмът, създаден сякаш да го върне към ролята на главния герой, обичан от публиката, не съдържа необходимия хумор и става разочарование за критици и киномани.

Въпреки възрастта си Форд продължава да се снима в екшън-трилъри - такъв бе и последният му филм засега "Защитна стена".