17 again (16-31 август 2010)

айде
ама си правете темите сами вече

ЗАщо Криси?

_____

Иначе относно филма. Като за начало самата идея ми хареса наиситна много. Винаги се правят такива изказвания като поуката от цялата история, но когато го видиш във филм ефекта е по-голям.Да идеята наистина ми допадна и хареса, защото всекидневно си мислим какво щеше да е ако бяхме постъпили по друг начин или ако имахме възможността да се върнем назад във времето и да променим нещата. Но нека си го признаем колкото и да не ни харесва животът ни в момента знаем, че е повече от това което ни е нужно. Независимо дали сме сами, далеч от семейството, предадени, излъгани, разочаровани, пред срив, винаги има някой до нас, който да ни подкрепи и да не ни остави да рухнем. Това иска да ни напомни този филм, това което сме забравили и заради това го обожавам и когато почна да забравям .. просто си го пускам пак.

А относно актьорската игра напълно бях очарована от Зак Ефрон, защото до тогава за мен беше ония лигав гей който играе в онова жалко подобие на мюзикъл, но .. наистина влезе в образ добре и през цялото време се държеше като възрастен, дори и за момент не си помислих, че не е. От тогава му се възхищавам.

защото се дразня на доста неща, ама ако започна да ги обяснявам ше ми се нацупите, а не ми се занимава със спорове, за които знам че съм права (хехе), ама звучи сеедно съм надута пуйка.
не, че няма да участвам в кино клуба, просто не ме карайте да съм изцяло отговорна за него, защото рано или късно ще се ядосам, ще се разфуча из форума за няколко дни, ще насоля всички, ще ви ритна по кокалчетата на краката и после на всички ще ни оукуърд за известно време, докато не решим да продължим сеедно нищо не е било. а целия процес не е много приятен за който и да е било освен малката ми садистична страна.
___

филма съм го гледала на кино на немски, та нямам много задълбочено мнение, което не мисля че ще е проблем тук
та
според мен, това което става ясно от филма е, че ние много, ама много обичаме да виним другите.
брака на главния герой се беше разрушил точно защото той имаше чувството, че се е отказал от мечтите си преждевременно и заради жена си.
след години нещата имат навика да се изопачават и на него му е било много по лесно да обвини жена си за всичкото си нещастие, отколкото да приеме, че той самия е направил избора.
понякога толкова много се забацваме в това, което си мислим, че е светът и не може да погледнем на него от друга гледна точка по простата причина, че сме коне с капаци.
на матю пери можаха да му се отворят очите само след магическа намеса, а при обикновените хора това е невъзможно.
въпроса е, че е имало причина човек да направи единия или другия избор, няма правилен избор, има само избор, няма и правилен начин да си живееш живота, ти просто си избираш за себе си.
и той (матю пери) си е избрал това, което на момента му се е сторило правилно, но (типично за живота) се е замислил за това, от което се е отказал и което е загубил.
тревата от другата страна на оградата е винаги по зелена.
и тъй като (инстинкт за самозащита) е по лесно да обвиниш друг за нещастието си, отколкото да приемеш отговорността, след време това е довело до развода му.
та всъщност на него просто му е било трудно да живее с избора си, защото не се е чувствал като че е изчерпал другата алтернатива. само като се върне назад му се дава възможност да оцени живота си и избора си. демек пак по същия принцип - не знаеш какво имаш докато не го изгубиш (по мое мнение адски гадна човешка черта, която ни пречи да сме щастливи)
в живота не може винаги да си щастлив, все има нещо, което те притеснява, дразни, и т.н. и тези неща са накарали главния герой да си създаде представата, че е щял да бъде щастлив, ако беше избрал друг път. само че това не е вярно, защото и тогава пак щеше да е живота и пак щеше да е нещастен.
схванахте ли какво имам предвид - не оценяваме това, което имаме, защото сме тъпи хора и все ни се струва, че можеше да е иначе.
само че 'можеше' не е глагол със каквато и да е била сила в реалността, затова и редицата филми и книги които се градят на 'можеше'.
в крайна сметка всичко 'можеше' да е различно, но не е. това, което показва филма е, че може да сме щастливи само ако се научим да живеем с изборите, които правим и да спрем да се чудим какво би могло да бъде и да спрем да виним другите за изборите, които ние сме направили, или за които ние сме им позволили да ни повлияят.
другото, което е - тийнейджърите бяха адски противни, начело с децата на матю. в днешно време са такива. някак си цялото общество издига на култ тъпотата и простотата. той колкото и да им обясняваше на момичетата, че трябва да се уважават и да си отстояват на принципите, те толкова повече искаха да го вкарат в леглото. от едното ухо влиза, от другото излиза. типичен чалга тип момиче. за такива няма спасение, те са си свикнали да са тъпи и така им е добре. ама това е пазара - ако не се търсеше, нямаше и да се предлага. на момчетата им е толкова угодно момичетата да са тъпи и лесни, затова и те се стараят да са точно такива.

а сега си представете какъв коментар бих могла да направя на филм, който не е романтична комедия хаха

» Произведение за август 2010
» предложение за 15-30 август 2010
» предложения за филм 1-15 август 2010
» never back down (1-15.09.2010)
» предложения за август 2011