'Пропаганда' е името на българската метъл/кросоувър банда, сформирана през 1996. След свирене в различни банди Илиян Шиклов (бас и вокали), Иван Делибалтов (китара) и Миро Моравски (барабани) се събират да посвирят заедно. След няколко месеца свирене, Пропаганда започват да пишат своя музика. Тяхната креативност бива вдъхновена от банди като Pantera, Machine Head, Metallica, Testament и др. През 1997 Иван предлага името 'Пропаганда'. След кратко обсъждане всички решават, че името пасва перфектно на тяхната музика. Песните започват да стават все по-агресивни, Илиян едва спира да крещи в микрофона. През 1998 'Пропаганда' издават първия си сингъл "Отново". Четири стари песни, записани в Exhumator Studio между 1997 - 1998.
Започват да се раждат нови песни и в началото на 2000 бандата започва да записва техния първи албум в M&D studios. До края на годината вече имат 9 песни и договор с метъл лейбъла Wizard. Най-накрая, след дълго миксиране и мастериране, албумът е готов. Заглавието - "Лице в лице". Промото е на 16 декември 2001 със специални гости - Suffer H.
На следващата година, 'Пропаганда' подгряват за HIM на Arena musica. Имат също още няколко гига през годината. Членовете на бандата казват, че тяхното най-яко преживяване е било, когато са подгрявали за Soulfly в София.
И през 2006, 'Пропаганда' издават своя втори студиен албум 'Белези'.
Пропаганда - Тази Яорст
Пропаганда - Без Капка Цвят
и тъй като са една от малкото добри български групи, които все пак пеят на български, ще пусна най-силния им текст .. според мен : )
След 4 Игли
В мрак дълбок, в море от болка скрит,
седиш и чакаш пак насладата.
Сам сред четири стени, след четири игли
отдавна вързан си.
Там,
където няма страх, където няма глад,
където няма кой да пише дните ти,
там където не грешиш,
където не боли,
където няма смърт, мрак, старост, пепел и тъга!
Но идва и сграбчва сърцето дългът към деня,
безмилостно мачка душата на каша от плът.
По-навътре влез, вратите заключи,
да скриеш себе си в съня.
В тъмна страст увит, в гроб от плът покрит,
дълго мразиш изгрева.
Там,
където не горчи,
където все летиш,
където няма граници и чужди правила,
където няма край,
далече от съня,
където няма смърт, мрак, старост, пепел и тъга!
Но идва и сграбчва сърцето дългът към деня,
безмилостно мачка душата на каша от плът.
Безсилен да прогледнеш спиш,
удавен в бездна от мъгла,
сам знаеш нямаш избор друг
оставаш само ходещ труп.
Да свърши сънят...
Във този цикъл се въртиш
и няма връщане назад,
не можеш ли да си простиш -
ставаш бавно психопат.
И няма смърт, и няма пепел, пред болката в деня,
щом свърши съня...
Но идва и сграбчва сърцето дългът към деня,
Безмилостно мачка душата на каша от плът.
Пет Окт 15, 2010 11:02 pm
