Led Zeppelin

Лед Цепелин е британска хард рок група, създадена през 1968 г. от родения в Хестън, Мидълесекс (Англия) китарист Джими Пейдж. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката след Бийтълс, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.

С появата на Лед Цепелин се свързва и новата представа за специфичен звук на музикалните изпълнения. Новата революционна роля на електрическата китара с характерен за времето си дисторшън звук има водеща роля във всяко едно изпълнение за разлика от по-мелодичният звук на Бийтълс, бас китарата и барабаните са изведени в гръмогласен ритмичен съпровод на звученето на всяка песен, а дрезгавият и респектиращо висок глас на вокала кара публиката да изпада в истерия.

Много критици определят музикалния стил на Лед Цепелин като „хеви блус рок“. В текстово отношение Цепелин също въвеждат нещо ново, интегрирайки голяма доза мистика и митология в песните си. Групата утвърждава и концепцията на албумно ориентирания рок, като отказва да издава отделни популярни песни под формата на сингли, с което поставя началото на традиционното за повечето рок и метъл групи специфично и отличително звучене във всеки отделен албум.

Лед Цепелин е сформирана от останките на разпадналата се през 1968 година група The Yardbirds, в която Джими Пейдж се включва малко преди нейния край, заменяйки Ерик Клептън на соло китара. 1965 е годината на първия контакт между членовете на The Yardbirds и Джими Пейдж, който получава предложение да замени напусналия малко преди това китарист Клептън, но Пейдж отхвърля предложението, препоръчвайки приятеля си Джеф Бек, който веднага е одобрен. Пейдж продължава работата си на студиен музикант, участвайки и в няколко съвместни проекта с музиканти от различни популярни групи, но през 1966 все пак приема повторната покана от страна на The Yardbirds, като първоначално хваща баса, но съвсем скоро разменя ролята си с ритъм китариста Крис Дреха и заформя впечатляващо китарно дуо с Бек. В групата периодични участия взима и басистът Джон Пол Джоунс. В този си вид групата просъществува до 1968, когато двама от основателите ѝ Кейт Релф и Джеймс Макарти напускат, оставяйки Пейдж и басиста Крис Дреха сами, като за последните двама остават и правата по името на групата, както и задачата да намерят нови музиканти за предстоящото вече обявено турне. Малко преди това е напуснал и китаристът Джеф Бек, който по-късно прави успешна соло кариера. Първоначалното желание на Пейдж е в групата да бъдат привлечени вокалиста Тери Райд и барабаниста на Procol Harum Би Джей Уилсън, но и двамата отказват. Райд обаче съветва Пейдж да се обърне към вокалист на име Робърт Плант, пеещ в групата Hobbstweedle. След като го слуша на живо, Джими Пейдж решава незабавно да привлече Плант, който е обявен официално за новия вокалист на групата през август 1968. Същия месец басистът Дреха обявява, че напуска и на негово място е привикан Джон Пол Джоунс, с когото Пейдж вече е работил в предишните проекти на The Yardbirds. Робърт Плант на свой ред препоръчва на Пейдж барабаниста на предишната си група The Band of Joy Джон Бонъм, който първоначално отказва, поради по-изгодно предложение от друга група, но впоследствие приема поканата на Пейдж. Новосформираната група е наречена The New Yardbirds и осъществява обявеното вече турне на The Yardbirds.

Смяна на името
През октомври 1968 година, малко след приключването на турнето, името на групата е сменено на Лед Цепелин. То всъщност е дадено съвсем неволно от барабаниста на The Who Кейт Муун, който отбелязва със злорадство по адрес на The New Yardbirds: „С този състав ще се сгромолясате като оловен балон“. На английски думата, използвана за „оловен“, е „lead“ и Пейдж решава иронично да нарече групата Lead Zeppelin (букв.: оловен цепелин). Обаче, произнесена по различни начини, думата „lead“ означава различни неща. Произношението, съответстващо на „оловен“, е [лед]. Ако пък се думата се произнесе като [лийд], значението ѝ се променя на „водя“ или „водещ“ (пр.). За да се избегнат недоразумения, е взето решение думата да бъде изписвана като „led“. Съществува и втора версия по въпроса за произхода на името, според която не Муун, а друг член на The Who, Джон Ентуистъл, предлага това име по време на съвместен проект с Пейдж, Джон Пол Джоунс и Джеф Бек, когато между четиримата се заражда идеята за сформиране на група, която с тежката си музика си „ще се възнесе като оловен балон“ („it will go over like a lead balloon“, по предполагаемите думи на Ентуистъл). И до днес няма яснота коя от двете версии отговаря на случилото се по онова време, но така или иначе преименуването на The New Yardbirds в Led Zeppelin става факт.


Същия месец групата записва за по малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е издаден в началото на 1969 година. За този албум те взимат от Atlantic Records необичайно висок за времето си аванс от 200 000 долара. Албумът съдържа смесица от блус и рок със силни дистерни китари, правещи го едно от основните звена в еволюцията на хард-рока и хеви метъла. Този приом се среща за пръв път при Цепелин, отпушвайки огромна вълна от групи, приели подобен начин на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация. Албумът отбелязва небивал успех, най-вече в Съединените щати, където единствено албумите на Бийтълс бият по продажби Лед Цепелин. В по-късните години на успех Пейдж, под натиска на медии и музикални критици, официално признава, че в някои от песните от албума са използвани музикални мотиви и фрагменти от съществуващи по това време блус изпълнители, въпреки, че на обложката това не е изрично указано. Албумът съдържа и интерпретация по парчето на Уили Диксън и Дж. Б. Леноар „You Shook Me“. Първоначално албумът получава от критиката негативни отзиви, но оценката за него се променя драматично след комерсиалния му успех и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката изобщо. През 2003 г. сп. Ролинг Стоун го класира като номер 29 в своята класация за 500 най-велики албума на всички времена.


Свали си дискография -

Цъкв

Определено не ги слушам, но имат една песен, в която съм адски влюбена.

[quote="right in two"]Определено не ги слушам, но имат една песен, в която съм адски влюбена.



To всички са влюбени в тая песен... Ама трябва да ти кажам че е голяма грешка да не си свалиш повече песни, примерно си свали ''the best of...''...щото аз Лед Цепелин ги подминавам от години и наскоро като си свалих дискографията и я чух, дълбоко съжалих...


http://www.vbox7.com/play:69751e7b

Ах, оня ден писах за тях обаче съм мързел така че:
Copy => Paste (с миниатюрни разлики)
Групата, която съм оревала повече от самата себе си.

Заради Робърт – защото никога вече няма да е толкова неземно карасив колкото е бил преди.
Заради Бонзо – защото е бил невероятен – невероятен в наивността и добротата си на границата с глупостта и също така невероятен в лудостта си в моментите когато е не е бил трезвен.
И заради разпадането им. Но не искам да се събират отново и да правят ренюниън. Така поне са останали в паметта на хората като млади, надъхани, пълни с енергия, красиви и гениялни. Никога няма да бъде същото и да ги гледам толкова различни от преди би било по-мъчително от това изобщо да не ги гледам.
Затова според мен Робърт не иска да правят ринюниън въпреки че въщност е дал други аргументи. Предполагам и защото иска хората да го помнят толкова прекрасен и лъхащ сексапил навсякъде, колкото преди няколко десетилетия.
И дори Джими Пейдж, въпреки пренебрежителното му отношение към жените, стиснатостта му и необщителността му е гениалният китарист, без който Цепелин нямаше да съществуват.
Единствено Джоунс ме дразни донякъде.
За творчеството им и аз няма какво да говоря, никога не съм била добра в анализирането на музика. Просто трябва да се чуе.