the doors e американска рок група, създадена в средата на 60-те години. Тя се състои от: Джим Морисън (вокал, 1943-1971), Рей Манзарек (клавирист, р. 1939), Роби Кригър (китарист, р. 1946) и Джон Дензмор (барабанист, р. 1944). Групата прави първоначално впечатление със загадъчните текстове на Морисън и непредивидимото му сценично поведение. Групата се разпада през 1972г, една година след смъртта на Морисън. Според RIAA те са продали повече от 32 милиона албума само в САЩ.
Музиката на Дорс от периода 1965-68 е смесица от хард рок, блус рок и ейсид рок. Създаването на групата се дължи а случайна среща между приятелите и колеги в Калифорнийския университет Джим Морисън и Рей Манзарек на Винъс бийч, Калифорния през юли 1965 г. Морисън казва на Манзарек, че пише песни и след насърчаване от страна на Манзарек, му изпява "Moonlight Drive". Изумен от текста Манзарек предлага да си направят група.
Кийбордиста Рей Манзарек е бил в групата Рик & Дъ Рейвънс заедно с брат си Рик, а Роби Кригър и Джон Дензмор са свирили с Дъ Психиделик Рейнджърс и познават Манзарек от курсове по йога и медитация. През август Денсмор се присъединява към групата, заедно с члена на Дъ Рейвънс и басистка Пат Съливан (в CD изданието от 1997г, е записана с името на мъжа си Патриша Хенсен). През септември те записват демо съдържащо шест песни. Същия месец към групата се присъединява китариста Роби Кригър и така се оформя окончателния състав - Морисън, Манзарек, Кригър и Дензмор. Групата взима името си от книгата на Олдъс Хъксли "Дверите на възприятието" (1954). Хъксли от своя страна е взе заглавието на книгата си от поема от 18-ти век на Уилям Блейк: "If the doors of perception were cleansed, everything would appear to man as it is: infinite" ("Ако вратите на възприятето се отворят, нещата ще се появят такива каквито са - безкрайни").
Дорс не са като повечето рок групи, понеже нямат басист, когато свирят на живо. Вместо това Манзарек свири баса с лявата си ръка на новосъздадения Фендер Родс бас кийборд (разновидност на електрическите пиана Фендер Родс), а с дясната си ръка свири на друг кийборд. В студийните си албуми (с изключение на първия си албум) Дорс използват басисти като Джери Шеф, Дог Лубан, Харви Брукс, Кери Магнес, Лони Мак, Лари Нечел, Лирой Винегар и Рей Неаполитан.
Много от песните на Дорс са групова композиция, като текстовете се пишат основно от Морисън и Кригър, а останалите измислят мелодията и дават предложения относно хармоничността и ритмичността (или създават цели части от песента, като например Манзарек, който сам измисля интродукцията на "Light My Fire").
Първите изяви на Дорс са в малкия нощен клуб London Fog. По това време групата има около 15 песни, правят и няколко блус кавъра на Джеймс Браун и Chicago. Скоро са поканени да свирят в престижния клуб Whisky a Go-Go, където откриват концертите на групата на Ван Морисън Them. В последната вечер на двете групи заедно, те се събират и свирят "In the Midnight Hour" и правят 20-минутен джем на "Gloria". На 10 август ги забелязва президента на Elektra Records Джак Холцман. След като той и продуцента Пол Ротшилд видели два сета на групата в Whisky a Go Go, те подписали договор с Дорс на 18 август и така започнало дългото и успешно партньорство на групата с Ротшилд и Брус Ботник (звукорежисьор).
Оказало се, че договорът е подписан точно на време, тъй като на 21 август групата била учолнена от клуба след изпълнението на "The End". Причината била, че песента представлява виждането на Морисън за древногръцката двама "Едип цар", в която Едип убива баща си и прави секс със майка си.
На 1 март 1969, Дорс свирят в Дайнър Кей Аудиториум, Маями, където Морисън изнася скандално представление. Неспокойната тълпа е подчинена на Морисън, а той от своя страна няма желание да пее. Вместо това се впуска в емоционални изблици, крещи предизвикателства към публиката и прави непочтителни изявления на социална основа. Объркването и подигравките водят до ситуации, в които участват Морисън и хора от публиката, в резултат на които шоуто е прекръснато, малко след излизането на групата.
Първоначално на шоуто се гледа като на поредния концерт, на който Морисън е твърде пиян. Но този път е направена клеветническа рецензия в местната преса (3 март). Ексхибиционизмът на Морисън слага началото на медийна и законова вихрушка. На 5 март е издадено съдебно разпореждане за ареста на Морисън по обвинение в непристойно поведение и сквернословие, и едно след друго всички следващи представление на Дорс са отменени.
Между завръщането си от Ямайка (почивка след инцидента в Маями) с Дорс и продължаване на работата с тях, Морисън записва своя поезия и започва заснемането на HWY - експериментален филмза стопаджия, изигран от самия Морисън. Дорс използват записаната поезия в албума от 1978 "An American Prayer". Филмът не предизвиква никакви отзиви и се разпространява между колекционери.
Единствената публична изява на групата е по телевизия PBS - излъчен е специален лайф записан през април и излъчен на следващия месец. Изпълнени са песни от все още неизлезлия "The Soft Parade".
Дорс подновяват турнетата си в Чикаго Аудиториун Тиътър на 14 юни и свирят две вечери в Акуериъс Тиътър в Холивуд (21 и 22 юли), които по-късно са издадени на CD. На тези концерти Морисън е с дълга брада и носи небрежно хипи облекло, авиаторски очила и седи на столче.
След като завършват петия си албум и последвалото турне кариерата на Морисън и групата е унищожена от процеса в Маями. На 30 октомври 1970, Морисън е намерен за виновен по две обвинения - богохулство и публично показване на срамни части. Оправдан е по обвиненията в пиянство и похотливо поведение. Морисън е осъден на осем месеца арест, но го пускат, тъй като присъдата е обжалвана. Въпреки това Джим Морисън умира през 1971г, когато случая още е на дневен ред.
През 1971г, след записването на "L.A. Woman", през март Морисън решава да се премести в Париж, заедно с приятелката си Памела Карсън. Той е посетил града предишното лято и още тогава е изкушен да се премести там.
През юни Морисън отново започва да пие. На 16 юни е направен последния запис на Морисън, заедно с няколко улични музиканти, с който се запознал в бар, а после поканил в студиото. Записън е издаден през 1994г под заглавието "The Lost Paris Tapes".
Джим Морисън умира на 3 юли 1971г, при странни обстоятелства. Тялото му е намерено във ваната в апартамента му. Смята се, че е починал от сърдечен удар, въпреки че по-късно е съобщено, че не е извършена аутопсия. Тялото му е погребано в престижното френско гробище Пер Лашез на 7 юли.
Постоянно се разнасят слухове, че Морисън е инсценирал смъртта си, за да избяга от светлината на прожекторите или, че е умрял в нощен клуб и тялото му тайно е пренесено в апартамента му. Приятелят на Морисън Дани Шугарман, заявява в Книгата си "Авеню "Страна на чудесата", че при последната си среща с Памела Карсън (малко преди нейната собствена смърт), тя му е признала, че е "запознала" Морисън с наркотиците и понеже той имал страх от игли, тя му инжектирала доза, която го убила. Следователя, който го видял не намерил следи от игли. Той обаче забелязал кръв в носа на Морисън в следствие на сърдечния удар, който е бил причинен от пиенето същата вечер и от горещата вана. Освен това се откриват следи от туберкулоза. Има странно съвпадения, че Джим Морисън умира на 27 годишна възраст, точно като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Брайън Джоунс (китарист на Ролинг Стоунс) и Кърт Кобейн.
NerdfighteR Rebel
Брой мнения : 432 Age : 33 Registration date : 17.04.2011
Заглавие: Re: The Doors Пон Сеп 19, 2011 10:05 pm
Нереалната песен, простоооо RAWWWR! AAAAAAAAAAA <3 <3 <3 Много съм зациклил..
Char Rebel
Брой мнения : 394 Age : 31 Job/hobbies : да крада време Registration date : 29.05.2011
Нед Май 29, 2011 1:14 pm
