Гаял се беше подпрял на едно дърво и гледаше в нищото пред него. Отиде до реката и се загледа в отражението си във водата. Разочарова се от това, което видя- от всяка една битка по него имаше по един спомен, един белег, които му навяваше лоши спомени и определено помръчи настроението му. Замахна и размъти водата с ръка, като от огледалния образ преди това остана размазаните и неочертани негови черти. Той се усмихна, "Така е по -добре"