Къщата на Larisa

Къщата на Larisa. Тя е на края на селото, в непосредствена близост до гробището.

Белдеред обиколи цялото село и накрая остана само една къща...Той си каза: "Това трябва да е мястото където живее Лариса". Запъти се натам и почука на вратата, но тя сама се отвори. Той влезе в къщата. Вътре беше мрачно и цареше тишина. Всичко беше толкова старо... "Явно тази къща е била на някой друг преди Лариса да се нанесе" - си помисли магьосника. Той тръгна да обикаля стаите като в една от тях видя Лариса, която......

Лариса приключи със заклинанието.Сега тя се чувстваше по силна, бавно отвори очите си и се изправи. Погледът й се закова на Белдеред, който седеше и я гледаше някак странно. Магьосницата не го изпускаше от поглед: "Какво правиш тук?" - попита го тя. "Търсех те.." - отговори й Белдеред. "Че за какво ще съм ти аз? Благодарна съм ти че ме научи на доста неща, но не смятам че трябва да се бъркаш където не ти е работата". Белдеред я погледна учудено и каза.....

"Да вярно е че ме научи на повечето неща но според мен...Добре ще ти го кажа по-просто: не искам да те забърквам в това. Учил си доста и мен научи но точно тук искам да бъда сама, колкото и странно да звучи." Белдеред тръгна да казва нещо но Лариса го спря преди да изрече и думичка : "Не се опитвай да ме разубедиш...Просто недей, няма да има никакъв смисъл." Магьосникът стоеше като вцепенен и не знаеше какво да каже...Лариса му се усмихна и каза: "Спокойно знам какво правя..."

Лариса си отдъхна и си помисли "Ами ако той разбере какво ще правя, ако започне да подозира нещо...Не няма да узнае, спокойно, успокой се" . Тя беше доста напрегната и реши че ще си почине...Излезе от къщата си и отиде да се разхожда. Нямаше посока просто скиташе, искаше й се най-накрая да се оттърве от това напрегнато ежедневие, но трябваше да почака още малко...Имаше време...Магьосницата беше толкова замислена и толкова съсредоточена че като вдигна погледа си от земята не знаеше къде е беше се изгубила..."Какво по дяволите...."- това бяха единствените думи които успя да изрече преди да се строполи на земята. Явно напрежението й идваше в повече пък и плюс това не беше хапвала нищо от дни..Тя остана просната на земята като безжизнен труп като едва се долавяше дъхът й....

ПС : Да забелязах но късно...Сори

Лариса оставаше все така неподвижна и безжизнена. Като че ли беше мъртва. Балдеред беше седнал на леглото до нея като й беше хванал студената ръка. Той я гледаше и се чудеше защо е тук, защо просто не я остави, но нещо в него го спираше. След известно време магьосницата съвсем бавно отвори очите си. Нямаше никаква представа къде се намира и какво прави Балдеред до нея. "Къде съм?" - успя да промълви тя. " В твоята къща си." - отговори й Балдеред. "Хмм..това е странно...преди малко излезнах а сега съм тук". Очевидно момичето изобщо не помнеше какво се е случило...

Larisa знаеше че Балдеред е загрижен но поведението му я обърквааше. "И сега трябва да ям, така ли ?" - тя го погледна с погледа "моля те кажи че не трябва". "Налага се" каза Балдеред. "Уфф добре де.." Магьосницата бързаше да изпие и изяде всичко защото това не беше едно от любимите й ястия. Магьосникът стана от леглото и отиде до прозореца. Лариса се опита да се изправи но й се зави свят и падна върху леглото. "По дяволите" - измърмори тя. Балдеред се обърна и се усмихна. "Добре ли си?" - попита я той. "Естествено" - отговори гордо Лариса.

Лариса се стресна от сериозността на Балдеред но не го показа а отговори най-спокойно:
- Мисля че знаеш какъв ще е отговорът...Не е нужно да ме питаш.
Магьосникът прибра косата си зад ушите но нямаше никакъв смисъл тъй като тя отново падна пред лицето му. Личеше си че е доста изнервен.
- Но защо точно Бога на Смъртта??? - попита я Балдеред
Лариса го изгледа доста странно и каза:
- Според мен вече проведохме този разговор...Не започвай отново. Просто не искам да те намесвам...ъъъ да се намесваш в това...
Магьосницата криеше нещо от него. Разбираше се от тона и недомлъвките с които тя говореше....

- Mисли каквото си искаш. Нищо не разбираш.
- Какво трябва да разбирам???
- Добре...Толкова ли е трудно - просто престани. Защо задаваш всички тези въпроси. Това си е лично моя работа. Теб какво те интересува какво правя аз? Може и заповеди да изпълнявам. Пък може да съм решила че това място не ми харесва и да се самоубия. Какъв ти е проблемът? Толкова много ли искам от теб? Не можеш ли просто да стоиш настрана от всичко това?? Още колко ще продължаваме да спорим? Не ти ли писна? Забрави за мен за всички тези неща...просто ме остави.......

"Уфф този направао ме побърква" - помисли си Лариса. Тя знаеше че все някога ще се срещнат отново и това я изнервяше. Искаше да забрави за Балдеред искаше й се изобщо да не го беше срещала. Сега само съжаляваше. Магьосницата отиде до огледалото и се погледна в него. Като че ли не можеше да се познае. Беше коренно променена. Нямаше го онова момиче което ходеше с наведена глава и което всички мразеха...Не, сега Лариса беше друга. Не й пукаше за никой и за нищо и това я тревожеше... Тя падна на колене и започна да плаче:
- В какво по дяволите се превърнах??? Не мога да се позная...
Изведнъж се чу шум от кухнята. Лариса се стресна, изправи се и бавно отиде да провери какво беше това...