Ханчето на Игор (Страната на Тъмата)

Морела влезе в хана.Кимна на една позната демонка,мина край 3 пияни джуджета,озъби се на един особено закачлив кентавър и се метна на една мръсна маса,в дъното на хана,но от където имаше идеална видимост към всички.Игор докуцука до нея и изфъфли:
-Обичайното ли,госпожице?
-Да...както и затъмнената стая...Нека да бъде готова до час-изръмжа Морела.
-Разбира се-ухили се злобно.След минута той пристигна с чаша червено вино,смесена с кръв.
Морела отпи от чашата си и огледа всички в хана.2-3 непознати лица...Нищо интересно.

Игор кимна на две "зайчета" (така наричаха поробените хора, които служеха за ...всичко). Белезите по вратовете им още си личаха от последния клиент, но те бяха готови на всичко, даже и на силна кръвозагуба, за да не изкарат още една нощ в чистене след троловете и орките. Двата заека се отправиха към стаята и хвърлиха последен поглед към Игор и момичето до него, преди да затворят вратата.
- Всичко е готово, госпожице- изкиска се Игор, потърквайки доволно с ръце
- Добре, пази вратата отвънка! Не искам да ни прекъсват- засмя се лукаво Морела.
- Да, разбира се...- Игор се преиближи до н ея и тя усети отвратителната му миризма на стари дрехи и разядена плът- А... въпроса със заплащането... как - прошепна той

-На!Дръж!-изръмжа Морела,бутайки в ръцете му кесия,изцапана с кръв.-Това стига,за всичко досега и за още!
Игор погледна в кесията и се усмихна доволно:
-Приятна вечеря,красавице!
Морела трясна вратата и веднага се нахвърли на едното младо момиче.То изстена от болка и чак когато кръвта спря да блика толкова силно,вампирката я остави.Тъкмо готова да нападне и другото зайче,когато някой потропа на вратата:
-Какво по дяволите???-разкрещя се озлобена Морела

Морела се показа на вратата.Целите й устни бяха в кръв,ръцете й също.
-Какво?-изръмжа тя към момичето,седящо срещу нея.Вампирката мразеше да й прекъсват вечерята.
-Ам......-Лариса изтръпна,виждайки бесните очи на Морела-Това падна от теб-каза,подавайки й плика.
Вампирката го грабна и погледна какво има в него.Лариса забеляза,че имаше снимки на 2 малки момиченца,много приличащи на вампирката.
-Аз съм Лариса-подаде ръка магьосницата.
-Морела-сухо отговори другото момиче.-Извини ме,но в момента се храня...Изглеждаш ми интересна личност...-Зъбите на Морела се оголиха.
Лариса отстъпи назад.
-Няма да те ям,спокойно!Айде довечера в хана да поговорим-усмихна се Морела.
-Ам,съгласна!До после-измънка Лариса и си тръгна,а Морела се върна към храната си

Игор срита Скампър в задника:
- Ти какво зяпаш, нямаш ли си работа за вършене! Мам*а ти и мързеливият заек!- Скимпър го погледна злобно, разтърка наболяващо мястото и просъска през зъби:
- Ако не си забелязал в собствената ти кръчма се случват странни неща...- измърмори под носа си *тъпак, ако не бях аз щеше да се спъва в сянката си*
- Какво каза? Неблагодарен дебил! Да те вземат елфите, дано! Разкарай се оттук и се залавай за работа, че ще те пратя за чистиш кенефа!

Скампър хвърли едно око към двете момичета и се скри зад един сандък, когато Лариса мина покрай него. В тъмното очите му просветнаха лукаво. Скампър никога не се отказваше...

Трески се разлетяха на всички посоки, когато един огромен вълк и един зъл на вид елф влетяха през вратата, вкопчени един в друг. Челюстите на Каниус се сключиха около врата на противника му и с едно рязко дръпване той сложи край на живота му. Върколакът захвърли безжизненото тяло обратно навън и отново прие човешката си форма. Насочи се към тезгяха и се провикна:
- ИГОООР!

Морела влезе в хана,като избегна няколко дървени трески
-Ако бяха ми се забили в сърцето,щеше да е много весело-изръмжа тя
Вампирката видя някакъв нов индивид,върколак по вероятност.Морела го изгледа от глава до пети и се запъти към масата,на която я чакаше Лариса.
-Здравей-каза Морела-Извинявай,че закъснях...бях гладна
-Няма нищо-усмихна й се Лариса

- ИГОООР!- разнесе се гласа на побеснелия върколак. Съдъжателя на ханчето торпена, изби го студена пот, защото все пак може да върти най- опасният бар в цялата Страна на Тъмата, но той си оставаше нищожество, кръгла нула пред по- силните раси (да не говорим за върколаците!). Така беше,но компенсираше с луковост, злоба и мноооого предателство. За което може би сега Каниус му беше бесен.
Игор се изправи и стоически реши да понесе какво и да е (Скампър му се присмиваше отстрани). Застана превит пред върколака и с възможно най- мазния си глас каза:
- ООо, Каниус, стари приятлелю! Какво те води насам?- мазна усмивка му се лепна на лицето му и той избърса няколко капки пот...

-Хах! - ухили се върколакът, когато видя кой е ханджията. - Или всички Игори сте еднакви, или ти си дребното нищожество, което ме предаде. Но не се страхувай... все още. Днес съм в добро настроение и ако искаш да остане такова, а ти цял, - Каниус седна на един стол пред тезгяха, - по-добре ми разкажи за този град. Кой да търся, ако имам нужда от тръпката на лова?

Лариса и Морела се разхождаха по мрачните улици съвсем сами и то без да си кажат и дума.Лариса разцепи тишината:
-Какво имаше в плика,който падна от теб снощи?
-Снимки на 2те ми сестри-Елизабет и Катрин.-отговори кратко Морела.
-А те къде са?-заинтересува се магьосницата.
-Виторио,вампирът който ме превърна в това,което съм,ги уби по най-бавния начин пред очите ми-това беше болезнена тема за вампирката и Лариса съжали,че е отворила стари рани.
-Хайде да се прибираме към хана-каза тихо Лариса.
-Добре.
Двете момичета се върнаха в задушния хан и минавайки към пияни тролове и замотани джуджета тръгнаха към стаите си.Морела огледа върколака,разговарящ с Игор
-Странник-каза на себе си вампирката и тръгна след новата си приятелка към стълбите.

- Хихи- изхили се Игор и усети как камък му падна от страхливото сърце. Преглътна спокойно и се направи отново на спокоен и важен, какътво със сигурност не беше...- Градът не е привидната дупка, за която го взимат повечето. Има доста неща, които не всички знаят. Добре, че попита мен...- тук Игор замръзна от ледения поглед, който върколакът му хвърли- Ъъъ, да... Ако искаш да ловуваш и то не феички, човекът, който търсиш е Моракс. Той е най-кръвожадният тип и с удоволствие убива всички същества от страната на Светлината, които попаднат на тези земи. Нали все пак е господарят на Тъмата и притежава огромна сила...- той за миг се разколеба и съжали, че му е казал, за това опита да замаже. - Но ще ти е трудно да се присъединиш към него- ловува само с хора, на който вярва, или сам, ако плячката му е прекалено важна... хъхъ ако разбираш- изсмя се Игор и го сръга в ребрата. Реакцията на върколака беше очаквана, той грубо бутна лакътя на Игор и заплашително се приближи към лицето му, като го хвана за яката...

-Недей да фамилиарничиш с мен!-студенината в гласа му смрази Игор и в костите, но Каниус го пусна и отново седна спокойно на мястото си. - Да говорим за Моракс. Плужек като теб сигурно знае как да установи контакт с него.

Морела седеше на леглото си и гледаше снимките на сестрите си.Не можеше да заспи.Стана и закрачи из стаята.Имаше някакво странно усещане...породено от нещо,което щеше да й създаде проблеми.Вампирката стана и излезе от стаята си.За пореден път стъпи в задушния хан и се размаза на един стол до бара.В отсрещния край странникът от одеве говореше с Игор.Никой не обърна внимание на Морела и тя отиде до двамата мъже.
-Извинете,че ви прекъсвам,но искам чаша вино и то веднага-изръмжа Морела.
-Ррразбира се,мадам-стресна се Игор.Той знаеше,че вампирката хич не си поплюва.

Игор разбра, че трябва да промени тактиката с общуване с върколака и заговори сериозно:
-Моракс, е гад (като тебе самия- помисли си наум той). Не харесва никой, както и никой не го харесва. Злобен, отмъстителен, много високомерен, преследва само собствените си цели и не го интересува никой друг. Единствените му подчинени са няколко вампира, които са същите като и него и по нищо не му отстъпват, не знам обаче още как са се задържали живи... Ако искаш да се присламчиш трябва по-скоро да направуш впечетление, че и ти си същият ... като тях (мисля. че няма да се пънеш много- Игор реши да запазва за себе си тези реплики).
Каниус го слушаше без да го прекъсва. Но все пак разговора беше прекъснат от едно момиче, което седна при тях и си поръча по доста груб начин вино....

Игор покорно, подобно на червей й наля и спря да говори, като хвърли съзаклятнически поглед към Каниус.

Морела седеше на бара и отпиваше бавно от виното си.Не й беше интересно какво си говорят недружелюбния върколак и Игор,имаше по-важни неща,за които да си мисли.Тя затвори очи и въпреки че беше само за 2-3 секунди,пред нея изплува зловещата картина-малките Елизабет и Катрин с прерязани гърла,целите в кръв и рани и лицето на майка,ужасена,крещяща,едва дишаща от ужаса.Морела потръпна от спомените и главата й клюмна напред.Но това не остана скрито.Игор и събеседникът му го забелязаха.