Ханчето на Игор (Страната на Тъмата)

Вампирката знаеше,че не трябва да показва слабостта си...
-Това вино е отвратително-тя изблъска чашата и червената течност се разля по масата-Плащам си достатъчно,за да получавам хубави питиета!Или искаш ти да ми станеш закуска?-злобните й очи пламтяха от гняв.
Игор се сви зад върколака.Целият трепереше,знаеше,че Морела беше прочута с гнева си.
-Успокой се,кръвожадна лейди-промърмори косматкото-Ще ти се даде ново вино-продължи речта си,усмихвайки се ехидно.
-МАЙНАТА ТИ!-изсъска му вампирка и стана от стола си.
Оставяйки уплашения Игор и грозния му приятел тя изхвърча навън.Луната беше скрита зад облаци и миришеше някак приятно...на смърт.

Но беше сгрешил...Морела беше проследила вампира.Това беше Лука,млад вампир,момче за всичко.Сетивата на вампирката се изостриха.Тя съзря проснатата на земята Лариса и долови познат мирис във въздуха-на скъп одеколон и кръв..
-НЕ!Не е възможно-промълви тя-Убиха го...видях как става пепел!Преди 200 години той умря!
Ала не беше...Виторио,нейният създател седеше от плът и кръв и гледаше неподвижната вещица в краката си...

Морела беше втрещена...Не можеше да повярва на очите си.Виторио,копелето разбило живота й беше разбило и живота на Лариса.Вампирката се закле да си отмъсти и хукна след кръвопиеца.След кратко преследване тя го проследи до изоставена къща насред нищото.Чу какво казва на Лариса,чу го и да излиза
-Копеле долно,ще те убия-шепнеше Морела....
Виторио излезе от къщата и разтърси тъмните си коси.
-Ааааа-изкрещя той,докато по ръката му се стичаше кръв-Какво по дяволите?
Морела го нападна и оплете около врата му сребърен синджир,който държеше със специални елфски ръкавици,за да не я нарани
-Е,възкръсна отново,а?Нещастнико долен-крещеше вампирката.
Ала не беше предвидила силата му...

Морела стана от земята и гледаше към Лариса с благодарност.
-Спаси ме,благодаря...Ако не беше ти,сега да съм мъртва
-Спокойно-усмихна се Лариса,ала забеляза горящите рани по гърдите и лицето на вампирката
-Малко сребро,нищо работа...ще ми мине-засмя се Морела и пак се намръщи-Как може да е жив...КАК?
-Здраво копеле е....Но ще го спрем!-каза Лариса-но сега да се прибираме в хотела
-Колко време ще го забавят магиите ти?
-Ден или два-промърмори вещицата
-Добре,защото скоро ще е ден,а аз ще стана на пепел ако се изложа на слънце...все пак не мога да стана диамант под слънчевите лъчи-каза вампирката.

Садизмът се отдаваше на Морела като по учебник.Първият демон бързо се изпари,но 2рият хареса играта на вампирката.Опитвайки се да го събори,за да го захапе по врата,демонът хвана вампирката и я притисна в стената
-Сега ще видиш ти-усмихна се злобно
-Нищо няма да видя-озъби се Морела и го срита в топките.
Гърчещият се по земята демон беше забавна гледка за изтощената вампирка.
-И сега се разкарай,ако обичаш!-подритна го силно и подигравателно.
-Кучка вампирясала!
-Много си мил с комплиментите-оголи зъбите си Морела и ги впи във врата му.
С утолена жажда вампирката беше готова да се върне в ковчега си.Тя избута демона през вратата и с помощта на силите си,изтри спомените му.Успокоена легна и заспа,несъзнаваща какво бедствие ще се стовари върху нея и вещицата...