1984 (Джордж Оруел) август 2010

Прочетох книгата още преди няколко дни, но нямах време, а и сили, да пиша. На всичко от горе и мислите и чуствата ми относно книгата са ми толкова противоречиви и объркани, че едва ли бих могла да подредя две смислени изречения. А и литературните ми критики са lame.

В началото, когато започнах да чета книгата, ме налегна едно вцепенение – как може да няма свобода на словото? Да няма свобода на мислите и чуствата?? Как се е изградил този свят на празни черупки?? Как обществото е затъпяло толкова, че не вижда очевидната лъжа или да не иска нищо по-различно от това, което получава?? Как човешкия мозък е станал толкова лесен за манипулация?? По-голямата част от обществото се е превърнала в полумашини (това изключва пролите), които вече са изгубили връзката между мислите и речта, говора вече не идва от мозъка, а от ларинкса!!

Признавам, че „новговорът“ е гениално измислен! Ако няма дума за това, което чустваш, ти няма как да мислиш за него и следователно не мислиш за него!! След време ще се загуби и генетичната памет и понетия като „свобода на словото“, „революция“ и други подобни ще спрат да съществуват, а в Океания нама да са съществували и въобще! Гениално!! Наистина, който контролира миналото, контролира и бъдещето!

Уинстън! Един от малкото нормални в свят на луди. Или луд в свят на нормални, не знам.. Готов да жертва себе си за истината, в която вярва. Но и много наивен, колко лесно се довери на Джулия и колко бързо си промени мнението за нея. В общество, в което на никого не трябва да вярваш, дори и на себе си, той се довери на трима души – Джулия, О'Браян и продавача, от които всеки го предаде, но по различно време. Джулия може би ми е любимият образ в книгата. Нагодила се е към този ужасен свят, така че да не изпъква, изпълнява задълженията си на правомислещ така добре, че никой не би се усъмнил в нея. А всъщност нарушава голяма част от правилата, но всичко прави само за себе си, не би се изправила срещу Партията, защото тя не и' пречи, а ако и попречи я заобикаля!

Когато в живота на Уинстън влезе Джулия вече се бях оттърсила от вцепенението и реших, че всъщност това не е депресираща книга за една евентуална анти утопия, а книга за надеждата, силната воля и любовта. Помислих, че някрая нещо ще се случи, нещо ще се промени в този свят, че доброто ще възтържествува и идеята за комунизма е просто баластра за запълване на сюжета (явно наистина съм наивна и непоправима романтичка). Точно заради това края на книгата беше толкова неочакван и да речем разочароващ. Не ме разочарова толкова това, че не доброто и истината победиха, а че накрая Партията и Големия Брат сломиха и убиха отвътре Уинстън.


И не знам кой ненормалник е измислил реалитито Big Brother, и какви ненормалници се навиват да участват в него. Преди да прочета книгата Big Brother беше просто име на предаване, а сега олицетворява много повече неща и все не хубави неща.

Аааа, и сори за правописа, не съм го преглеждала.

Това за Equilibrium и аз си го мислих. Непрекъснато докато четях книгата ми изникваше в главата, може би за това очаквах по-различен край.

Но аз не мисля, че описаното в книгата се случва или поне аз не го усещам. Да, вярно, че човек сам излага на показ живота си във
всички социални мрежи, но го прави по свой избор или по-точно защото всички други го правят. Май, наистина сме затъпели....овце...

Единсвения път когато съм се почуствала заплашена от книгата и описаното общество в нея беше когато инсталираха камерите в
работата и наякой подхвърли "Биг Брадър вижда всичко", просто така, като шега, а аз изтръпнах. Помислих си "как може да си
толкова глупав, как може да се шегуваш с това??"

Книгата май наистина ми е влезнала под кожата, колкото и да не го вярвах.

Да, idiocracy e!

Дори да се информираш от няколко източника вече не можеш да си сигурен кой от тях казва истината и до каква степен я казва. И сега се манипулира пресата, е не и в смисъла описан в книгата, но не можеш да си сигурен, че това което четеш идва от достоверен източник. До скоро слушах как много хора се оплакваха как ги заливали от медиите само с кръв и убийства. Е, кво искат? Това са новините. Не знам искат ли да не знаят какво се случва по света, в тяхната страна, техния град и да си живеят в един измислен свят, в който няма убийства и смърт! И да пускат дацата си навън, сигурни, че няма какво лошо да има се случи. Ама има, а те не искат да знаят за тази опасност. Животът не е цветя и рози! Ама карай, всеки избира за себе си. За съжаление повечето хора вече са избрали неинформираността, нали така е по-лесно. До каквото и бъдеще да се стигне, ние,човечеството, сами ще си го направим. Няма някой външен, един човек или двама да го направят, а цялото човечество бавно малко по малко ще стигне до „1984”. Не същата като в книгата, но също толкова ограничаваща със същите затъпели хора.

Това за интернета и президента на САЩ не го бях чувала, ама си е хитро измислено. Виждам плана тук!

Боже!! Ти така ме караш да се замислям за неща, които преди са ми били толкова далечни! Аз и политика е като магаре и космос! Нищо не разбирам от нея, а и никога не ме е интересувала.

И са 60 години, 61 или 62, не се сещам дали през 1948 или 1949 година е издадена.

И камерите са за наша сигурност!
(смея се, а не ми е смешно, но просто е толкова абсурдно)