Крайпътен хан "при Анабел"

Ruler of the world! Брой мнения : 109 Registration date : 14.06.2008

крайпътния хан на Анабел е единственото спасение за бродници, които е заварила нощта на пътя във финрод.
Анабел е от расата на хората и е собственичка на ханчето. може да изглежда беззащитна, но определено знае как да се бие... а също и как да извика двамата големи и глупави бодигарда, които с малко късмет се появяват на време.
ханчето предлага подслон, храна и пиене.
комбинацията между пиене и много различни раси го е направила мястото с най-много смъртни случаи във Финрод.
за интересуващите се се предлагат и услугите на доста привлекателни компаньонки със подозрителрн произход.

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Зай влезе с трясък в кръчмата. Всичко я болеше от пътя и се чувствше като парцал. Седна, или по-точно се размаза, на една маса до прозореца и остави внимателно лъка до себе си.
Анабел дойде да вземе поръчката и'
- Една бира и една супа"
- Одавна не бяха поръчвали храна на това място"
Зай се огледа и забеляза мъртвопияните клиенти.
- Защо ли не се и съмявам."
Анабел тихо се изнесе и отиде да подготви поръчката.
Междувременно Зай едва не заспа на масата. Беше скапана и едва гледаше. Отново беше пътувала цел ден и най-накрая стигна до някакво място с народ. Не знаеше къде се намира, след като напусна селото си преди няколко месеца Зай се луташе и спеше в различни пещери и хралупи. Толкова беше доволна, че най-накрая стигна място където има жива душа. Тя качи краката си на масата и зачака.
Не след дълго Анабел дойде с поръчката.
- Мерси - отвърна Зай и започна да яде
Точно преди Анабел да си тръгне Зай хвана ръката и'
- Госпожице да знаете къде мога да остана за през ноща?
- Естествено. Тук има свободни стаи.
- Благодаря ви много.
Замисли се за няколко секунди и попита
- А къде се намирам?
- Това е Финрод. Доста известно градче. Представители от всички раси идват тук. Май сте нова, а?
- Толкова ли си личи? - Зай се усмихна за първи път от много време насам.
- Ще ви приготвя стая.
Анабел се отдалечи, а Зай се залови със супата. После бавно започна да бие бирата си на малки глътки. Оглеждаше различните индивиди, който минаваха покрай нея. Никой не я забелязваше и не я заговаряше. Момичето реши, че предпочита да не ги закача, защото не и' се разправяше със пияници.

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

Роланд беше тръгнал от града на хората преди седмица. беше вървял нощем, за да не го забележат и беше спял през деня в горичките или на някое дърво. не му беше проблем да спи сред природата. намираше си храна там. вода също. най накрая стигна покрайнините на финрод. отправи се веднага към магазинчето на бруно, но то беше затворено. пишеше че отваря на другия ден в 10 сутринта. наоколо нямаше гора, значи се налагаше да пренощува някъде в града. по надолу забеляза едно ханче и влезе вътре. за негова изненада, то беше доста пълно...предимно с пияници. мяркаха се и момчичета с оскъдни облекла. Роланд седна на една маса в ъгъла и момичето от бара, анабел, дойде да вземе поръчката му. роланд се замисли, но реши да не бие на очи
-една бира
-ха, каква изненада-измънка анабел и се запъти към бара.

роланд носеше пътния си шлифер, който му стигаше се глезените. качулката закриваше лицето му, и огнено червената коса, която лесно правеше впечатление на другите.
ако някой разбереше кой е той...ако се разчуеше че младия крал на хората е във финрод...щеше да си има неприятности.
той огледа бара
пияница, пияница, припаднал, мацка, виждат й се жартиерите, пианист, мацка, мацка, говорят си, хилят се, пиян, зяпа мацките, друг пиян...припаднал...още един..лежи и охка..до него счупен стол. явно някой му го е разбил в главата. котка, черна, мяука. елфка, сама, красива...опа
я чакай. роланд закова погледа си на момичето отсреща. дъхът му секна. имаше нещо особено в нея... роланд понадигна глава, светлината озари лицето му..момичето го забеляза.
-ей, какво си ме зяпнал-провикна се тя
роланд наведе глава
-не зяпах теб
-о, да бе, зяпаше ме и още как
-слушайте госпожице, ако имах нужда да зяпам някое момиче, щях да си поръчам някоя от ония кискащите се барбита
-те носят болести
роланд се засмя. странно как тази елфка го беше накарала да се засмее с директността си, той не беше от хората които лесно се разсмиват.
тя се усмихна насреща.
-ей, ела да седнеш при мен, не искам всички да чуват какво си говорим
роланд се поколеба.
накрая стана, взе си бирата и седна на стола срещу елфката..

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

След като младежът седна серщу нея Зай започна да го оглежда. Той се беше навел и си зяпаше бирата. Зай се наведе, русата и коса обърса мръсната маса, и си шмугна главата до бирата му.
- Доста сме потайни, а господин не-зяпам-теб? - усмивка се прокрадна по лицето на елфката.
Момчето се надигна леко, за да избегне Зай. Светлината отново озари лицето му и момичето успя да го разгледа по-обстойно.
- Не виждам уши, значи не си елф, пък и не приличаш на елф. Аз надушвам елфи от километри. - тя го поогледа отново. - Нямаш рога или израстъци, значи не си и демон. Сравнително висок си, изключвам джудже. - Зай се наведе под масата и се загуби за няколко секунди, после се върна. - не виждам копита, значи и кентавър не си. Нямаш Крила или опашка ... Или си човек или магьосник, но нещо ми подсказва, че господин инвизибъл е човек. - самодоволна усмивка се появи на лицето на елфката. Много беше добра в различаването на расите. Особено, че повечето имат отличителни крайници.

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

-охо, ето къде се е загубила детективската способност на служителите на реда. ако обичаш, смущаваш ме малко като се пъхваш под масата- роланд се захили нервно - ъммм да, човек съм, пътувам към...ами...баба ми е болна...а аз бях на почивка...бях малко при русалките...ъмм - роланд беше ужасен в скалъпването на лъжи, но трябваше поне да опита да прикрие идентичността си, момичето можеше да е всякакво - и... сега се връщам при баба ми..която е болна...защото е болна...и нали...о много вкусна бира продават тук - роланд отпи и това му даде време да помисли за по-нататъшните си думи. остави бирата и отвори уста...от там не излезе звук. момичето отсреща го гледаше скептично.
-о, това супа ли е, я дай насам-роланд дръпна супата и започна да яде...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Зай подпря главата си с ръка и се килна на една страна.
- Леле много си странен ... и потаен. - тя го гледаше как се опитва да си запълни устата със супа, за да избегне евентуални самопризнания.
- Така ли? Не бях забелязъл - промълви младежа, между преглущането на голяма глътка супа и завирането на още няколко лъжици в устата.
Зай продължи да го гледа втренчено как се тъпче със супа.
- Междудругото, ей така помеждудругото, аз съм Зай. - тя отметна кичур коса, който се спускаше пред лицето и' и я дразнеше. - И идвам от едно селце доста далеч от тук. Проклета война ..... - момичето почна да си мрънка нещо под носа.

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

-зай, здравей зай, аз съм - нова лъжица супа и трескаво мислене, кой съм аз, кой съм аз- аз съм педро- е това вече е най-тъпото нещо, което някога си измислял! - ...тааа да, войната, лоша, много лоша...ммм супа.
елфката пак го загледа
-аз всъщност бях гладна, сега ми дължиш една супа! педро...това е странно име...а сега може вече да ми кажеш истинското ти име.
роланд се усмихна
-роланд- какво пък, тя не изглежда като злобен таен шпионин за вампирите или демоните
-какво правиш ти в действителност във финрод, роланд
-ъмм минавам...и ще го оценя ако не казваш името ми толкова високо..абе напаво ми викай педро. ... казах ти..баба ми, русалките, чух че тук има хубава супа...и е така.
зай се подсмихна. той явно не беше успял да я заблуди..жалко, а е такъв добър лъжец!
-виж, зай...ще бъда откровен с теб... не ми задавай въпроси за живота ми, за целта ми, за семейството ми и за каквото и да е било друго...и ще сме добре...може да говорим за теб, нали вие жените обичате това.
отсреща зай се намуси сладко и роланд си помисли че това е най-красивото намусване на света...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Зай видя, че мусенето няма да помогне особено и заговори.
- Междудругото чувала съм това име ... но щом не искаш да говорим - Зай завъртя очи. Колкото и да и' беше странно Роланд беше голям симпатяга, тя харесваше тайнствени и .. сексапилни момчета.
Сети се за това и се усмихна на себе си.
- Та Педро - кикот - какво искаш да знаеш за мен? Каквото и да ти кажа няма да ти е интересно. Поредната сърцераздирателна история .. всички ме съжаляват. Не желая да изглеждам толквоа жалка в очите на хората. Чувала съм съжелеия по мой адрес толкова милиони пъти, че ми е писнало. - елфката се излегна и се опъна, като без да иска преплете краката си в тези на Роланд - Опааа, извинявай - тя бързо дръпна краката си обратно към себе си.

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

краката на елфката се докоснаха до тези на роланд. в този момент той се стъписа и изтръпна. коремът му се преобърна. не му се беше случвало преди да се чувства така около момиче. много от девойките в кралството бяха луди по него. наобикаляха го, когато се случеше да е на обществено място, от време на време някоя си хвърляше бельото по него. веднъж дори някаква луда фенка беше проникнала в двореца и го чакаше гола в леглото му. даже и тогава роланд не се беше стъписал, беше му весело дори. и ето ти някаква непозната елфка, която познава от 15 минути и вече му прималява.
- опааа, извинявай- тя се усмихна
- ъ..да, няма проблем...така де, крака..добре...ъмм...ей видя ли тук имаше една котка, той се обърна към вътрешността на бара и се заоглежда. зай се изкикоти тихо. анабел дойде до масата им и подаде един ключ на зай
-ето, седма стая е горе, надолу по коридора, последната вляво.
в този момент роланд се сети, че не си е поръчал стая.
-извинявайте госпожице. имате ли още една свободна стая и за мен. анабел се замисли за кратко
- не, съжалявам, тази беше последната, всичко е заето- тя се отдалечи към бара
-о, страхотно- въздъхна роланд- сега къде ще спя
-това да не е някакъв намек, педро - попита зай закачливо. роланд се изчерви под качулката си
-а..не, в никакъв случай..мога да спя и навън...
-не ставай глупав. в този град? ако спиш на улицата до сутринта ще си пръснат на парчета по четирите края на града.
тя за жалост беше права.
-ъмм....тогава..има ли проблем ако...ще спя на земята де...ако ... така де...аз....такова
-да спиш в моята стая, няма проблем.
роланд се усмихна нервно. трябваше бързо да смени темата
-та...разкажи ми за теб, обещавам че няма да те съжалявам...дори ще ти се присмивам...ако предпочиташ така де...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Зай се усмихна отново. Тази вечер и' беше изключително забавно и приятно. От доста време не беше срещала приятен човек за общуване.
- Ох нищо особено. Родителите ми загианха в проклетата война. - последва мълчание. - не че баща ми не си го заслужаваше - измърмори тя много тихо
- Това последното май не го чух - Роланд наостри уши, за да може да чуе по хубаво
- Това е, защото не си елф и нямаш нашите уши.
- Възможно е и да е зараради това. Не може да е по други причини. Все пак сутринта си чистих ушите.
Зай се засмя и отпи голяма глъдка от бирата си, която привършваше.
- Уф свършва ми бирата. Тамън навреме имам чувството, че ще заспя на масата. После не знам как ще ме влачиш до .. - тя погледна ключа - .. седма стая.... та какво говореше за котката? - Зай се захили

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

-ахаха ти ми се подиграваш май... и има защо - роланд се захили - ами...всъщност и моите родители умряха на фронта, но нито един от тях не го заслужаваше ...
-нали уж не ме беше чул? - тя се засмя - не може и двамата да са загинали на фронта, само мъжете се бият...
-...котката, да...видя ли я, беше черна...
-о, да забравих, без въпроси.
роланд пак се усмихна
-да тръгваме към стаята, а
двамата станаха и тръгнаха нагоре по стълбите, роланд не сваляше очи от зай и неслучайно я пусна да мине първа по стълбите. пред стаята беше тъмно, роланд се опита да вкара ключа, но не успя. зай взе ключа и ръцете им се докоснаха. роланд вдигна глава и се вгледа настоятелно в очите и. зай също се вгледа в неговите. бяха толкова близо, че носовете им всеки момент щяха да се докоснат...
-мяу- се чу от някъде и двамата рязко обърнаха глава натам. котката седеше на перваза на прозореца в дъното на коридора и очите и светеха в тъмното. и двамата напсуваха котката мислено. зай вкара ключа от първия път и отвори вратата. двамата влязоха вътре. роланд свали каучлката си и съблече палтото, остави го на закачалката до вратата. когато зай се обърна и го видя сякаш се стъписа за миг, после въкликна
-уауууу какви татуировки
тя се приближи и започна да ги оглежда ...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

- Тази ми взе ума - тя прокара пръсти по татуировката намираща се в долната част на гърба на Роланд. Усети го как настръхва и се стъписва. Зай се подсмихна и отдръпна пръстите си.
- Знаеш ли и аз имам татуировка. - тя му се усмихна - Искаш ли да я видиш?
- Не забелязах татуировки. Може да съм пропуснал. Дай да я видя. - тоя се обърна към нея.
Зай отметна коса и наполовина свали панталоните си. В този момент на Роланд се откриваше прекрасна гледка към задните части на елфката, където имаше красива татуировка на пеперуда.
- Какво мислиш? - полюбопитства Зай

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

роланд не отговори нищо, не можеше да се сдържа повече, хвана зай за китката, обърна я с лице към него и я целуна страстно. тя отвърна на целувката му, той я притисна до стената и не спираше да я целува. едната му ръка галеше косата й, другата изследваше мястото на татуировката й.
роланд я съблече, а тя разкопчаваше панталоните му...
той не можеше да си обясни това диво, животинско влечение към тази елфка, но явно и тя го изпитваше..и нито един от тях не можеше да го контролира...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Зай беше доволна, че най-накрая Роланд направи нещо. Докато разкопчаваше панталоните му тя отлепи устните си от неговите и започна да го целува по врата. От доста време не беше усещла мъжка ласка и сега доста се беше разгорещила.
Щом и последното копче беше разкопчано, елфката смъкна мигновенно панталоните му и бавно започна да преминава от врата към корема, а косата и' не спираше да гъделичка Роланд при всяко докосване.

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

косата на зай го гъделичкаше при всяко докосване и той направо примираше при всяка целувка докато тя продължаваше все по надолу с ласките си. тя стигна до бельото му се заигра леко с шева му и се усмихна. роланд се беше подпрял с двете ръце на стената и имаше чувството че всичко около него се върти. дишаше толкова тежко, че му прималяваше. погледна надолу към зай и погледите им се срещнаха. в този момент той си помисли, че обича това момиче. зай се усмихна коварно и отново се изправи като се пъхна между двете ръце на роланд, който още го подпираха, за да не падна. ролад усещаше нежния й топъл дъх по кожата си.сега той започна да я целува по врата. зай прехвърли краката си на кръста му, той я вдигна и леко залитайки я остави на леглото и легна върху нея...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Зай се просна на леглото, а косата и' се разпиля завсякъде. Целувките на Роланд я караха да потръпва всеки път щом устните му срещнеха кожата и'. Тя леко изстена от удоволствие и го придърпа към себе си. Погледите им отново се срещнаха. Зай вми жадно устни в неговите след което се премести на ухото му, зайгра се леко и му прошепна със учестен от дишането глас:
- Желая те!
На Роланд повече не му и трябваше. Той леко я прокара ръка по лицето и' след което нежно проникна. Това накара ЗАй да издаде още един лек стон и да прехапе долната си устна.

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

роланд се движеше бавно, това побъркваше зай. тя започна да стене, малко след това и роланд не можа да се сдържи. все повече увеличаваше темпото, като през цялото време я обсипваше с целувки.

скоро(не твърде скоро!) и двамата свършиха и роланд легна до нея. зяпаше тавана и все още дишаше тежко. усещаше топлото тяло на момичето до себе си. обърна се и я придърпа към себе си.
-ей, ела тук- й прошепна роланд и я прегърна. тя постави главата си на гърдите му, меката й като коприна коса се разпиля и на роланд му беше много приятно усещането зай да бъде до него. целуна я нежно по главата и се разигра с косата й, усети че момичето се усмихва.
така прегърнати и двамата заспаха дълбоко. бяха твърде уморени за каквото и да е било друго...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Зай се размърда. Утринните лъчи шареха по лицето и' и светеха в очите и'. Ялфката леко отвори очи и надигна глава. Роланд все още беше до нея. Тя се изправи и се запъти към банята. Реши да си вземе душ, който и' отне 20 минути. След като излезе Зайс ъбра дрехите си и се облече. Отиде до Роланд, надвеси се над него и заговори доста високо, за да може да го събуди.
- Goooood morning angel.

Loser Брой мнения : 22 Registration date : 16.06.2008

-аааагрхфгг - роланд си отвори очите, но беше твърде светло и ги затвори пак - стига вика дее
-ставай!- зай продължи с високия глас, а сега почна и да разтърсва леглото
-ох-роланд я хвана бързо и я издърпа върху себе си, след което я целуна за добро утро, после я погледна и се усмихна -е, добро утро. колко е часа.
-ммм, към 11.
-о...аз трябва да излизам...
зай го погледна подозрително
-още сме мистър потаен, а
-ще се върна след 20 минути, обещавам!
роланд стана и се облече, целуна пак зай,която продължаваше да го гледа подозрително и излезе...

Loser Брой мнения : 36 Registration date : 15.06.2008

Елфката остана сама в стаята.
'Пффф пак останах сама' - тя отметна коса и излезе от стаята, като я заключи. Слезе долу и поздрави Анабел, която подреждаше масите и оправи сметките, които трябваше да плати. Тръгна да излиза, но се обърна и заговори
- Мога ли да те помоял за нещо? - попита тя
- Зависи какво - усмихна се Анабел
- Ако Р... - ЗАй се замисли за секунда - ако младежът от снощи, този с качулаката се появи би ли му предала да ме изчака. Аз ще пообиколя
- Няма проблем.
Зай се обърна и се изнесе от хана.

Loser Брой мнения : 8 Registration date : 17.06.2008

Nathaniel тихо влезе в хана и никой не го забеляза,освен една непозната за него вампирка,която седеше на бара и си говореше с Анабел.Вампирът седна в най-усамотения край и си поръча питие.Потънал в мрачни мисли,той остави алкохола бавно да заличава спомените.Не пиеше често,но правеше ли го нямаше мярка.Вече започваше да губи напълно вяра,че някога ще успее да намери убиеца на годеницата си.Мразеше върколаците и често ги убиваше за собствено удоволствие.Но болката от загубата само се усилваше и понякога му се искаше да е смъртен и мъките му отдавна да бяха свършили.
Тъкмо убиваше мислено върколака за пореден път,когато някой зад него се покашля.Той се обърна и...

Loser Брой мнения : 10 Age : 30 Registration date : 15.06.2008

Морела го гледаше изпод качулката си...Пристъпи към него и го заговори:
-Поредният странник,а?Защо пиеш като невидял?Мъката не се заличава с алкохол.
Вампирът мълчеше и гледаше непознатата,която седна срещу него и продължи:
-Кажи поне как се казваш,виждам че и ти си вампир.
-В момента не ми е до приказки,извини ме-грубо й отвърна Nathaniel
-Ха,че и груб бил...Както и да е,виждам че не желаеш да общуваш,оставям те...
Морела стана от масата и тръгна към старото си място

Loser Брой мнения : 8 Registration date : 17.06.2008

-Почакайте-извика Nathaniel след нея.
Самодоволна усмивка пропълзя по лицето на Морела и тя се обърна.
-Името ми е Nathaniel.Простете за неучтивостта.
Nathaniel се усмихна престорено и подаде ръка.
-Морела-леко надменно отговори вампирката и стисна ръката му,като побърза да издърпа своята.
-Не мислите ли,че и вие не се отнесохте по-мило,като изскочихте иззад гърба ми и прекъснахте мислите ми?
-Ха..Не мисля за грубост желанието си да помогна на очевидно депресиран и изгубен в мрачни мисли вампир.
Морела изглеждаше наистина оскърбена от думите на вампира и той се замисли за кратко.Наистина прекаляваше със самовглъбеността и самосъжалението си,но това момиче започваше да му харесва и не искаше да изглежда слаб пред нея.
-Депресиран и изгубен в мрачни мисли???Говорите пълни глупости.Уверявам ви,че няма нищо такова и ви съветвам да не се бъркате повече в моя живот.Ако толкова искате да ми помогнете просто седнете и ми правете компания до като допия питието си.
-Хм,добре...А какво ще кажеш да спреш да ми говориш на вие?От една раса сме в крайна сметка,а и вече знаем имената си.
Nathaniel се усмихна този път непристорено.Отдавна не бе общувал толкова дълго с някого и усещаше,че компанията на Morella му е приятна.

Loser Брой мнения : 10 Age : 30 Registration date : 15.06.2008

Вампирката седна срещу Nathaniel и свали качулката си.Правеше го за 1ви път от много време.Тъмната й коса се спусна по раменете й и тя разтърси леко глава.Гледаше в красивите очи на Nathaniel и се чудеше защо виждаше толкова тъга в тях.Усмихваше се,нещо което се случваше рядко...
-От къде идваш?Много си ми познат...-подхвана разговора Морела.
Nathaniel я погледна с поглед,който би могъл да разтопи и лед
-От далеч...няма начин да сме се виждали преди,бих запомнил такава красавица като теб
Гордото и надменно поведение на Морела се изпари и тя само се усмихна
-Възможно,напълно възможно.-погледът на вампира я разсейваше,чувстваше нещо,което не беше усещала от повече от 3 века

Loser Брой мнения : 8 Registration date : 17.06.2008

-Какво ще кажеш след малко да си тръгваме?-предложи Nathaniel-Няма да се съмне скоро,но мисля,че трябва да поспя и ще съм по-добре.
-Нямам нищо против.-отвърна Морела и се усмихна мило.
Нещо в нея много напомняше на Nathaniel за годеницата му,но не можеше да разбере какво.
*Усмивката!* помисли си той
Имаше същата топла усмивка,която навремето прогонваше всяка болка.Някога живота му имаше по-светъл смисъл.Сега Nathaniel съществуваше само за да убива,търсейки мъст за загубената си любов и беше сам със самотата и болката по изгубеното.
Морела забеляза,че лицето му пак започва да помръква и реши ,че наистина е време да си тръгват.Може би сънят бе по-добро решение за Nathaniel от наливането с алкохол.
Вампирите доизпиха питиетата си в мълчание и излезнаха,тръгвайки към мрачното си царство.

» Новини от света на жицата и палките!!!
» Кой музикант или певец или певица бихте "праснали"
» 6x21 "A Kiss to Build a Dream On"
» административен център "прокълнатите храмове"
» 6x14 "A Hand to Take Hold of the Scene"