Къщата на Матю

Заглавие: Къщата на Матю Вто Юни 17, 2008 5:45 pm

Къщата забутана между дърветата е на Матю. Той освен голям женкар е и много добър учител. Всеки елф тръгнал да се обучава да бъде истински войн може да отиде при него и без проблеми да научи някоя нова техника. Който веднъж е отишъл при него е станал велик войн.
Матю е доста общителен и приятен човек. Има много приятели и всички елфи го уважават. А повечето елфки са влюбени в него. За това ако по време на тренировка се случват странни неща не обръщайте внимание.

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю подпря Мира на вратата и порови в дрехите си за ключа. Най-накрая го намери и с 300 зора отвори. Влезе и затвори врата след себе си, след което постави магьосницата на леглото си в спалнята.
- Боже вир вода е. Е поне ще я посъбелак - усмихна се и се зае да сваля дрехите на момичето. Естесвено остави я по бльо. Нещо му попречи да я съблече гола. Зави я с чаршафа и одеалото и се загледа в нея. Беше изключително красива. Може би до сега не беше забелязал колко.
Матю тръсна галва и се събу по боксерки. Обичаше да се разхожда полугол. Зае се да закача дрехите на простора, който беше опънат близо до леглото.

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

накамира се разбуди с ужасно главоболие, първото нещо, което усети беше че ...май не беше с дрехи. после отвори очи и видя онзи нахален елф матю по боксерки. тя изстена и седна в леглото
-какво си направил?
-я, спящата красавица се събуди. жалко, надявах се да те събудя с магическата ми секси целувка - той пак и намигна
-какво си направил? - повтори накамира
-е, какво съм направил, какво съм направил. донесох те до нас, защото си чукна главата на няква цепеница в гората. а не исках да те оставя за храна на животните. бяха ти мокри дрехите и сега ги оставям да се сушат...тва е
-няма нужда да ги сушиш - накамира протегна рък и дрехите изсъхнаха.
-хм...практично, но не е толкова забавно като сме със сухи дрехи - той се загледа в нея настоятелно
-матю, дай ми дрехите, не мога да остана тук
-и къде ще отидеш ебаси? вали като из ведро, тъмно е като в рог, а тук е сухо и приятно и имаш компания...обещавам че ще те забавлявам намиг

-ох...точно от това се страхувах - каза магьосницата и просна глава на възглавницата

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю се усмихна на себе си. Отиде и донесе една купа супа на Накамира
- Я вземи хапни нещо, че ще вземе да те хване някоя анорексия като те гледам. Ама вие жените ич не се пазите. Знаеш ли имах една братовчедка ..
- Не не знам - отвърна магьосницата като опитва предпазливо супата, като видя, че няма нищо отровно или ... друго започна да яде по-бързо
- Еми тогава стой да ти разкача. Та тая моя братовчедка хич не ядеше и накрая ... я хвана анорексията. Много труднос е излекува. Приличаше на обелка от праз лук.
- Много интересна история - подхвърли Момичето и подаде празната купа на Матю - Мерси беше мого вкусно. Поне признавам, че можеш да готвиш.
Елфа изчезна за няколко минути, колкото да измие чинията и се завърна, като се просна в леглото до Накамира.

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

-ъммм. какво си мислиш че правиш
-кво? лягам си в леглото си!
-но аз съм тук!
-и?!
накамира въздъхна.
-докоснеш ли ме с пръст, си мъртъв, разбра ли?!
-виж...мога да си върша работата и без да те докосвам с пръст...така де - той се изхили
-хубаво, докоснеш ли ме с пръст или с която и да е било друга част от тялото ти си МЪРТЪВ!
-е, с тва отношение, на бас че си девствена!
-това не е твоя работа!
-кажи де, мирааа- той измрънка сладко
-не съм девствена, щастлив ли си сега?
-не, аз пък исках да съм ти първия
-ти няма да си ми никой! - накамира дръпна одеалото към себе си и се обърна с гръб към матю
-ооо, сега се сетих...сигурно ти е онова време от месеца, вие имате ли си такова
-ТИ СИ НЕВЪЗМОЖЕН! не, не ми е онова време от месеца. млъкни, заспивам
-за заспиваща викаш доста силно
-лека нощ! - тя му се тросна
-ок, ок, лека

скоро и двамата заспаха. но незнайно как на сутринта, когато матю се събуди беше прегърнал накамира, която беше с гръб към него, а тя беше хванала ръката му....

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю отвори очи. Очевидно беше сутрин. Ама май нещо не беше както оибкновенно. Той се замисли.
'Такааа очевидно съм си в нас. По бельо съм. - той бръкна в боксерките си - всичко си ми е тук. Хм ...' - в този момент забеляза Накамира и особената поза която бяха заели. Той се подсмихна и се приближи до момичето като нежно я целуна по бузата, което я накара да се размърда.

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

Когато Накамира се събуди и беше много приятно, беше топло, беше удобно, беше...хванала ръката на Матю?!
в момента, в който го осъзна си дръпна ръката и се измести на ъгъла на леглото, като погледна елфа заплашително
-предупредих те!
-ох, ама че си сухарка, нали се сещаш,че не мога да се контролирам до като спя, да не мислиш че съм искал да те прегърна
-ъ...да!
-е, добре де - той се зачуди за малко - закуска?
Накамира кимна

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю се измъкна от леглото и отиде в кухнята, като остави Накамира да се оправя във спалнята.
- Да знаеш, че си първата на която правя закуска. - провикна се той - Можеш да се почувстваш важна.
Бръкна в хладилника и извади няколко яйца и още някакви работи и се зае да прави омлет. Не му отне много време.
- Хайде секси слизай да закусваш. - Докато я чакаше да слезне, елфа извади едно шише със сок и две чаши, подреди масата и се намести удобно на мястото си.
- Движение, че съм гладен, а не искам да те оставям да ядеш сама. Виж колко съм мил

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

-о, направо джентълмен- каза накамира саркастично докато слизаше по стъблите. миришеше на нещо много вкусно, а матю я чакаше да масата с редовната си глуповата усмивка. накамира се намести на стола срещу него и започна веднага да яде - о, много е вкусно!
-съмняваше ли се?
-ха, еми да
той направи физиономия на дълбоко засегнат и почна да нагъва омлета.
-та, разкажи ми за себе си, все пак спахме заедно, а още не знам много за теб, мира.
- не сме спали заедно...
- а кво праихме според тебе? - той се ухили насреща й
- е добре де, но не в този смисъл, който ти искаш. еми...какво да ти кажа..аз съм магьосница..на път...помагам на хората
- скууууууучно - той се прозя, накамира се засмя леко
- о, така ли?! разкажи тогава ти за интересния ти живот!

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

- Не съм казал, че моя е интересен, но във всеки случай ти биеш всякакви рекорди по скучност. - Матю пийна от сока. - Обучавам елфи. Налага се да им помагам, че някои са доста зле. Забавно е да ги гледаш как се мъчат и какви простотии правят понякога. Имах един дето ми подпали къщата.
- Не думай - подхвърли Накамира
- После трябваше да ремонтирам доста. За това сега къщурката е малко .. странна. - той се почеса зад ухото. - Абе можеш ли да ме научиш на някоя магийка - той се захили и я погледна умолително

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

-ама ти се шегуваш. ей момче, магиите не са за всички, трябва да имаш магически заложби ако искаш изобщо нещо да се получи!
той изглеждаше разочарован като момче на което току що са му казали, че няма дядо коледа. - ох, за бога, ела тук.
накамира стана и подкани матю да направи същото. тя застана зад него, като той беше срещу мивката с доста неизмити чинии. магьосницата го хвана за ръката и я насочи към чините.
-сега повтаряй след мен, чу ли...
-миришеш много хубаво
-искаш ли да те науча или не. така, повтаряй след мен...почисти се!
-моля?!
-това е заклинанието!
-е, тва е ебаси тъпото!
-ох добре, забрави, няма да те уча на нищо!
-не, не стой! та...как беше заклинанието, че го забравих - той се захили
-почисти се
матю повтори след нея
-почисти се.. е нищо не стана!
-защото не си достатъчно концентриран...и защото не си магьосник...
-ок, ок, концентриран -той постоя там няколко мига с ръка насочена към мивката - почисти се! - в същия миг чиниите лъснаха от чистота и матю направи възтържествуваща физиономия - ха! видя ли! елф-шмелф, аз съм магически пич!

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю се обърна и прегърна силно Накамира
- Леле много мерси. Не знаеш колко много ти благодаря, сега няма да се налага да се мъча над миенето им. Как да ти се отблагодаря? - но още преди момичето да получи възможност да отговори той светна. - Знам как!
- Ох какво си намислил пак? - отчаяно изрече Накамира
- ЕЙ сега ще видиш. - той се усмихна, това не беше глуповатата му усмивка, тази беше по-спокойна и по уверена усмивка. Момичето за първи път го виждаше да се усмихва по този начин. - Я ела с мен - той я хвана за ръката и я повлече към спалнята
- Какво по дяволите си намсилил? ЗАщо ме влачиш натам? - заинати се Накамира
- Бъди спокойна, никакви задни помисли, обещавам. Просо ме последвай.
Накамира сви рамене и го последва. В стаята той я пусна и се завря под леглото
- Да не си намислил да ми подаряваш плъх?
- Нее, нямам плъхове в къщата. Страх ги е от мен хаха - той порови още малко. - Добре сега си затвори очите и се обърни.
- И защо по дяволите да правя това?
- Абе довери ми се поне за малко.
- Ох - момичето се обърна и затвори очи - като малко дете си.
Матю не каза нищо, само отмести косата и' и закачи прекрасна верижка с някакъв много рядък камък на нея. И понеже беше .. Матю я целуна леко по врата.
- Какво ще кажеш?

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

-за целувката или за...о, богове, това да не е кристален поларий?! да! това е! знаеш ли колко са редки тези!
-да, знам, но на теб ще ти послужи повече от на мен. не ми отива, нали се сещаш.
-ти...изобщо...този камък има магическа сила! знаеше ли това?
-мда, чувал съм такива работи, ама при мен не действа.
-ела тук, мечтая си за такова от малка, знам какво да правя! - тя се доближи до матю и като сложи едната ръка на рамото му, а с другата държеше камъкът на края на верижката, тя затвори очи и след малко когато ги отвори те не бяха с обичайния си цвят, а бяха чисто бели. матю малко се поуплаши, но усети някакъв вятър, който се завъртя около тях. косата на накамира се развя, след малко предмети започната да се въртят около тях. стаята изчезна и те се озоваха на някакво поле. или поне е било поле. земята беше черна, облаците имаха кървав отенък. миришеше на сяра и на мърша
-уау, къде сме- матю се огледа, а накамира, която беше възвърнала обичайния си поглед също завъртя глава наляво и надясно.
тя пусна кристала и хвана ръката на матю
-не ме пускай, ако ме пуснеш, ще останеш тук завинаги
-да, но...къде е тук?!
-не къде, а кога. това е бъдещето.
-о...това бъдеще изглежда доста позитивно.
-трябва да разберем какво е станало и къде са всички
-като гледам са умрели-гласа на матю потрепери
-виж, имаше причина вчера да се срещнем, имаше причина всичко това да стане по начина по който стана. сега можем да видим бъдещето, ще се върнем и ще имаме време да го поправим! не разбираш ли каква възможност е това!трябва да го поправим, защото нещо се е объркало...
матю беше доста блед, накамира му се усмихна:
-хайде, да огледаме наоколо

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

- Абе не че нещо, ама ... накъде отиваме. - позачуди се Матю
- Натам
- Да де тва го виждам. - той се поогледа. И изведнъж застина. - Я виж, езеро, може да има нещо там - Той повлече Мира натам. Като стигна изведнъж застина - Това ... кръв ли е? Знаеш ли имам чувствто, че всичко това не е надобре. - Той чу стъпки на известно разстояние. - Шшш някой идва, скрий се - Той бързо я бутна в най-близкия храст, като не изпускаше ръката и', но там ги очакваше изненада. Един трупа на човек ги посрещна. Накамира за малко да изпищи, защото все пак не е ежедневие да те плашат трупове, но Матю запуши устата и' със свободната си ръка. - Тихо.
Елфа избута трупа в реката, след което се опита да се завре по хубаво във храстите, че да не вземе приближаващия се да ги види.

Loser Брой мнения : 30 Registration date : 14.06.2008

по пътеката вървеше вампирка, беше висока и стройна, с дълга червена рокля. правата и черна коса стигаше до кръста, кожата и жеше бяла като порцелан, а устните - кърваво червени. след нея подтичваше някакъв урод, който май преди е бил върколак или нещо подобно. той хриптеше ужасно, а момичето от пред не му обръщаше внимание. накамира и матю наблюдаваха всичко със затаен дъх
-Гербри, не изоставай. говори, какви са новините от лагера на върколаците.
-господарке. победата и там е пълна. не е останал жив човек, елф, фея, кентавър, магьосник или джудже
-а русалките?
-мъртви до една
-чудесно. - господарката се спря точно пред храста, в който се криеха матю и накамира и се загледа в кървавия хоризонт. - трябва да поделим, колко и да ми е неприятна тази дума. ще видим какво искат демоните и върколаците, аз държа да получим земята на хората и лично да я превърна във вампирски рай! има ли вести от балдред?
-господарке, Ела, великия Балдред е много доволен от вампирите, каза че заслужават богат пир
-чудесно.. винаги е хубаво, когато владетелят на Алантра те похвали. беше брилянтна идея да поискаме помощ от него, когато елфите ни нападнаха. хм, всъщност като цяло войната беше доста удовлетворяваща, а сега планетата е изцяло на съществата на нощта.
-да, вие сте брилянтна, господарке Ела. беше много хитро че отвлякохте брата на краля като примамка и после убихте и двамата. гениална идея, гениална...
-млъкни-ела му направи знак с пръст да мълчи и уродът моментално замръзна- чуваш ли нещо...нещо като...дишане- тя направи няколко крачки право към скривалището на елфа и магьосницата....

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю затаи дъх, не дишаше и не помръдваше. Забеляза, че и Накамира прави същото. Полгедите им се срещнаха и двамата ясно знаеха, че си мислят за едно и зъщо. Трябва да се върнат преди "господарката" да ги е усетила.
'Ако ни усети няма да можем да се целунем. И секс няма да можем да правим. Аааа да ги няма тия. Е да де и планетата няма да можем да спасим. Уф' -той намигна на мира в знак да прави каквото трябва, преди да е прекалено късно.
Отново същите очи, същия вятър, Ела ги усети и ги видя, но вятърът я разсея и те вече се бяха изпарили.
Отново бяха в стаята в къщата на Матю. Той си отдъхна и прегърна Мира, след което се отпусна и се строполи на пода. Явно пътуването не му се беше отразило добре.

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

озоваха се пак в къщата на матю, която си беше същата както преди. елфа се строполи на пода с приглушен звук и накамира се стресна. обърна се и видя че той лежи в безсъзнание на пода
-о, не. - прошепна тя и се бързо клекна до него - разтърси го, нищо не стана. тя започна да се паникьосва. дали да не му направи изкуствено дишане, май това действа на немагическите раси. тя се приближи и допря устни до неговите, в следващия миг обаче усети как неговите устни се размърдват. той я хвана за китките и се претърколи отгоре и. целуваше я страстно и тя за миг отговори на целувката му, но скоро се осъзна и го отблъсна
- ах, ти лъжец! знаеш ли как ме изплаши!

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю се усмихна.
- Е поне вече знам, че наистина ти пука за мен и че ме исакш - Той отново притисна устните си до нейните и я целуна страстно. Известно време тя отговаярше на целувката, но изведнъж го захапа. Тойс е дръпна като попарен.
- Ау това пък за какво беше. Нали ти харесва.
- Ама ти не разбираш сериозността на нещата. - тя поклати глава.
- Разбирам ги, просто исках да направя това, защото нищо не се знае. Знаеш ли как се притесних в бъдещето? - той се изправи и стана доста сериозен. - Айде казвай какъв е плана и какво смяташ да анправим. До колкото разбрах тази беше вампирка, хванала е малкия брат на краля на хората. И от там започва цялата бъркотия. Така ... от нас се очаква да спрем всичко това?

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

-да...ох, трябва да има един момент, който да променим и изходът от положението да е друг. добре...онзи изрод каза, че тя е убила и краля и брат му...но какво ще стане, ако кралят не отиде при вампирите? така ще може да се спаси! нали?
-донт луук ет ми - матю вдигна ръце - но може да се поцелуваме, така ще ти хрумне нещо
накамира го изгледа изпод вежди и му даде да разбере, че това не влиза в плана и.
-добре...къде за бога е краля на хората?

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

Матю сви рамене.
- Никой не знае. Знам само, че не е в града си.
- Ти пък откъде го знаеш това?
- имам си информатори тук и там - той и се усмихна. - Не си мисли, че съм безполезен. НЕ мисля само за целуване и секс. Бива ме и в доста други неща. - той и' намигна - Значи според няколко души младия крал се бил отправил към Финрод. Нооо не съм сигурен, че е там. ... Всъщност и там може да е. Просто не са го забелязали. НО момчето е умно. Сигурно се е покрило. На дали някой знае в действителност кой е. Май задачата ни се усложни.... Абе нали си магьосница? Нарпави нещо!НЯмаш ли някаква магийка за екстремни ситуации

Loser Брой мнения : 20 Registration date : 14.06.2008

-ох, господи вярно.
накамира слезе в кухната, извади от един джоб на палтото си оръфана карта и няколко кристала. изрече някакви заклинания и хвърли кристалите във въздуха, тя се разпиляха по масата, а един падна върху картата
-хм...това е странно
-кое
-ами...краля на хората е тук!
-как тук, под масата ли?
-не, той е в Ниенна!

Loser Брой мнения : 21 Registration date : 17.06.2008

- Олеле. Искаш да кажеш, че трябва да претърсим цяла Ниенна за него? За човек които не знаем как изглежда ... ок ... - той се замили. - чакай малко. Вчера е пристигнала някаква нова елфка със някакъв човек. Да точно така. Мисля, че са в замъка. Но не съм убеден. Може вече да се е изнесъл. Трябва да побързаме.

» Къщата на Larisa
» Къщата на Балдеред
» Матю
» Матю МакКонахи
» Матю Бомър