Къщата на Балдеред

Къщата на магьосника Балдеред представлява една съборетина, по която си личи че не се полагат никакви грижи и че собственикът й не прекарва много време там. На Балдеред къщата му служеше за опити за неговите магии, които нямаше как да прави на открито.

Всички стаи приличат на тази, заради всичките неуспешни опити, които Белдеред е имал със свойте магии, или успешните, но не толкова безопасни...

Лариса поогледа залата усмихна се, но не каза нищо...Тя вече нямаше търпение да започнат. С едно движение на пръстите си магьосницата запали свещниците и започна да рови из чантата си.Белдеред я гледаше с недоумение. След малко тя извади онази книга която той й беше дал в библиотеката. "Е, кога ще започваме?"- попита го Лариса. "Много си нетърпелива" - отвърна той. Вещицата го погледна и му се усмихна толкова невинно че той.....

Лариса беше много изненадана че той я оставя сама но реши че така е по-добре. Тя първо обиколи къщата разбра къде е библиотеката порови малко из книгите и започна да се упражнява. След цяла нощ практика на заклинания на сутринта вече нямаше сили и заспа на земята. Събуди се привечер и реши пак да пробва и този път тя наистина успя - призова духът на стара магьосница живяла през 12ти век. Залинам (името на магьосницата) е била изгорена на клада от своето племе заради нечисти сили и занимаване с демонизъм. Това призоваване беше едно от най-лошите неща в живота на Лариса. Залинам се всели в нея преди тя да успее да изрече заклинанието за връщане към мъртвите. Започна да се държи странно да троши всичко което е останало в къщата на Белдеред.... Така Лариса се мъчеше да я изтръгне от съзнанието си но без успех. Това продължи до момента в който Белдеред се завърна. Тя го сграбчи и успя да му каже само:"Махни я от мен! Махни я!" . И отново се завърна Залинам, тя впи ноктите си в ръцете му и го целуна по доста особен начин....

"Какво...къде..мне..кой си ти? Охх всичко ме боли..." тя се опита да се изправи но напразно, краката й не я държаха и падна на земята. "Какво е станало тук?" - питаше Лариса - "Какво пак съм направила? Охх главата ми.." - тя говореше несвързано, все още й се губеха моменти но всичко щеше да се оправи... Белдеред се приближи към нея и я сложи да седне на стола. Тя го погледна и си отвори устата да каже нещо но не можа...Той я погледна и се чудеше какво да й каже но нищо не му идваше на ума...Тъкмо когато той понечи да се отдръпне от нея Лариса го хвана за ръката и едвам промълви "Благодаря ти.." .........

Larisa знаеше какво е направила и осъзнаваше грешката си въпреки че физическото й състояние не беше много добро в момента. Тя не знаеше какво да каже пък и не можеше. Просто разбра че отново е направила някоя глупост и е пропиляла единсвената възможност да се научи на нещо смислено. В момента не я беше грижа толкова за нея отколкото за Белдеред. Лариса знаеше че му е навредила и искаше да му помогне по някакъв начин но не можеше. Опита се да изцеди последните сили които й бяха останали и да ги даде на Белдеред но те бяха твърде малко и нищожни и нищо не стана..Тя просто си седеше на стола бездвижна и едвам дишаща и очакваше той да каже нещо......

Larisa знаеше че той щеше да се върне скоро, затова трябваше да побърза да си събере силите, но просто не можеше и реши да изчака Белдеред без да прави нищо.......

Кегълът направи на Лариса отвара и тя я изпи въпреки че имаше ужасен вкус. Трябваше да започне всичко от начало но тя се страхуваше. Не искаше отново да направи нещо заради което после ще съжалява...Този път тя нямаше да призовава никакви духове, реши че само ще учи заклинания и ще чертае кръгове..Нищо друго...Във въздуха още се усещаше напрежение а силите й вече бяха почти възвърнати...И така тя се запъти към библиотеката в дома на Белдеред за да си намери нещо интересно за четене и учене....

Но тя беше твърде съсредоточена и не го чу изобщо...Продължаваше да чертае. Като свърши се обърна и се стресна " А извинявай не те чух...Надявам се този път не съм направила нещо не както трябва.Освен че почти цялата ти къща е в кръгове." ....

...тя не беше много сигурна в себе си но трябваше да го направи. Затвори си очите започна да казва заклинанието като в същото време черташе кръг. Отнякъде се появи силен вятър който развяваше косата й. Белдеред стоеше отстрани в своя кръг и я наблюдаваше. Лариса продължаваше да повтаря заклинанието докато изведнъж вятърът спря и стана тихо като в гробище.....

- Почакай - каза тя - не си сам, нали ? Усещам чуждо присъствие...Има още някой с теб, не се опитвай да го скриеш. Не сме сами.
Лъвът я гледаше изненадано...Наистина имаше още някой с него.
- Не знам за какво говориш...Тук съм само аз и никой...
- Не ме лъжи! - прекъсна го Лариса - Има още някой, чувствам го..
Белдеред си помисли че тя няма да усети и беше много впечатлен от възможностите й.
- Браво - каза той - мислех си че никога няма да го почувстваш....

Беше наистина претъпкано от злобни духове които бяха готови всеки момент да ги разкъсат на парчета...Лариса погледна уплашено към Белдеред...

- Като за начало нека всички тези духове да се махнат от тук, само ти остани... - каза твърдо Лариса. Тя по принцип не обичаше да заповядва на когото и да е било но щом се налагаше...И така Валафар заповяда на всички тези духове да изчезнат и останаха само 3мата в стаята...
- А сега? - попита лъвът. Лариса тръгна да казва нещо но в този момент Белдеред я прекъсна:
- Сега....